Илия Великов Илиев
Есе за посредствеността (2)

Посредствеността в България

Дали има посредственост в нашата любима страна? Смешен въпрос. Откъде мислите, че съм придобил опит и стигнал до горните разбирания. Откакто се помня в България винаги е управлявала посредствеността. Аз лично я заварих да се кипри високомерно на власт, която е заела незаслужено с идването на комунистите, „с решаващата помощ на великия Съветски Съюз“.

Не знам как е било по царско време — само съм слушал и чел за него. Но като че ли тогава нещата не са били толкова лоши. Вярно хората са били бедни и т.н., но се забравя, че това е неизбежно като се вземе предвид факта, че България е водила няколко войни по царско време миналия век. Които е загубила с неизбежните негативни последствия.

От друга страна в обществото още са били в сила някои истински ценности, които след това биват заменени с много принизени, даже фалшиви комунистически псевдоценности. На първо място бяха поставени партийните интереси и БКП беше над всичко. Над човека, над народа, над държавата. Дори в Конституцията член Първи това гласеше.

Не се знае по чия идея се заражда комунизмът. Много опасна идея, защото засяга тънките струнки в човешката душа и я трансформира не за добро. Има предположения, че това е масонска, еврейска или каквато и да е там прокарана и наложена идея. Не знам, но като погледна нейните идеолози, които вероятно са заблудени и подставени лица, виждам, че това е привлякло видни интелектуалци, мислители, философи. Идеята намира най-много поддръжници, последователи и хора, които я развиват и усъвършенстват сред интелигенцията и средно заможните членове на обществото. Не сред работниците — те не са я познавали и не ги е интересувала.

Най-кратко комунизмът може да се опише с три „Д“: деспотизъм, демагогия и (заради „д-то“) диктатура над пролетариата. Не на пролетариата, както се афишираше, а над всички хора в държавата. Комунистите, в името на светло бъдеще наложиха с много жестокост и кръв своята химерна идея и през цялото време лъжеха на поразия за своите цели и постижения. Такава мащабна демагогия светът не беше виждал, но тя успя да заблуди много хора по земното кълбо. Просто защото честният човек е доверчив и съдейки по себе си смята, че и другите са честни.

Формално се водеше диктатура на пролетариата, но изцяло беше диктатура над всички — работници, селяни, интелектуалци — от шепа „избрани“ посредственици. Които винаги бяха безпределно верни на Партията и на Големия Брат — блюдолизци, кариеристи и абсолютни егоисти. Слабообразовани, с ниска култура, за коефициента на интелигентност да не говорим, но жадни за власт и нищичко не разбиращи от икономика.

И за да има работническа класа, чийто челен авангард да бъде тяхната Партия, от добри селяни направиха калпави работници. И тръгнаха да променят всичко — моралните ценности, начина на живот и мислене, ролята на църквата, всичко. Отначало всичко, по-скоро по инерция, върви добре, но с годините тяхната некадърност и несъстоятелност ставаше все по-явна. И в крайна сметка си отидоха. Така ли мислите? Лъжете се.

Те успяха дълбоко да внедрят в нещастната ни страна некадърността и посредствеността. И още сме в техен плен. Дори нещата станаха още по-зле в смисъл че още се замъглиха и се увеличи несигурността. Сега разполагаме с някаква, по-скоро илюзорна, свобода и определено по-богат асортимент в магазините, но не живеем по-добре. Сега сме едни от най-бедните в Европа, благодарение на комунистите — преди червени, а сега притаени и посинели.

Струва ми се, че беше много отдавна, в годината след прословутия и превъзхваляван Априлски пленум на БКП, бях на почивка на Черно море. И съвсем случайно, аз бях много малък — на десет годинки, чух двама души да говорят за ситуацията в България. Тогава тези неща изобщо не ме интересуваха, но чух и запомних една страшна мисъл. Евала на човека, който каза, че „Сега в България няма вече прости хора, но простаците стават прекалено много“. Страшна интуиция имаше този човек и много точно каза как стоят нещата. Тогава на вид беше около 33–35 годишен, та не ми се вярва още да е жив. Но съм сигурен, че е бил свидетел на непрекъснатото нарастване на простащината.

По царско време българите се славеха като трудолюбив народ. По времето на социализма тази тяхна добродетел се изпари, изчезна. Българинът спря да работи. И защо да се труди, да се мъчи, след като всички получаваха горе-долу еднакви заплати, които има позволяваха някак си да преживяват. А ако работи може да сгреши нещо и тогава го емваха по всички линии — партийна, административна, профсъюзна. Оказа се, че е благодат да не се работи, а да получаваш заплатица и да поминуваш. Леко и приятно. Работиш, не работиш — едно и също. По важно бе да се отнасяш с разбиране и възхвала към „народната власт“. Да се отнасяш положително към нейните мероприятия.

Посредствеността наложи ново отношение към труда, въпреки че нейните лидери песни пееха за труда, за работещите. И тотално преиначиха думите на своя най-велик вожд и учител. А самият Ленин беше казал, че „не греши само онзи, който не работи“. И те решиха да не работят с цел избягване на грешките и да не си развалят благополучието. Изобщо не им мина през ума, че по-голяма грешка от това въобще да не работиш няма. Няма и не може да има.

Всички заплати бяха намалени — особено на гнилата интелигенция. Това, което мъжът е получавал по царско време, когато е имало някакви европейски критерии, се раздели — съвсем грубо — на три. Едната трета той пак си получаваше, другата дадоха на жена му, а третата изчезваше незнайно къде. Уж за държавата. Едновременно с това се започна една мащабна кампания за възвеличаване на жената и майката. В която по принцип всичко беше правилно, но както ви казах, ефектът беше все обратен. Набутаха мъжа в миша дупка, да не говори много, а от това жената нищо не спечели. Освен правото да опъва на поне два фронта и основно да поддържа и семейния бюджет. Което пък се отрази на семейството. Няма как — в Природата нищо не се губи. И на мястото на мъжете се появиха женчовци, а жените загрубяха.

Българинът, като цяло, започна да гледа другояче на труда. Като нещо недостойно и едва ли не срамно. И се появиха приказки от рода на „По-добре паднал под масата, отколкото прав зад струга“, „По-добре с бирено коремче, отколкото да се изгърбиш от работа“ и други подобни. Те замениха казаното още по време на Възраждането ни „Залудо работи, залудо не стой“. Разни времена — разни идеали, както е казал писателят, убит от зараждащата се посредственост, от своя герой — бай Ганьо.

С времето постепенно, но сигурно изчезнаха отначало хората, които ще помогнат на човек безкористно и казваха „Заповядай, вземи“. След тях се изпариха дори тези, които казваха „На“ и лека-полека всички, или почти всички станаха груби материалисти, себични и готови да газят останалите, да ги клеветят, мамят и т.н., и т.н. — всеки разбира за какво става дума. На власт се възцари посредствеността, а хората, като гледат какви ги вършат облечените с незаслужена власт нов тип парвенюта и те започнаха да се държат като тях. Нали имаха наложен модел на държане и даже на мислене — представете си. Хора с нисък коефициент на интелигентност само защото държат властта да ти казват как да мислиш! И знаят само „Дай!“.

Сегашните управници и назначените от тях глашатаи съвсем се оляха и сега в България е пълно с хора стигнали до фазата „емоционална безчувственост“, хората станаха сиви и пасивни, инертни и трогателно безучастни, интересуващи се от това как да преживеят, да ги има, а за развитие се говори много малко. Вече сме наближили опасно до „духовно опустошаване“. Добрите, умните, кадърните, доброжелателните бяха осмени и заврени в миша дупка. Моралът, общочовешкият морал, беше критикуван като отживелица и на негово място се въведе съвременен такъв с плачевни (най-меко казано) резултати.

През социалистическите години рязко се увеличи пиенето. Една съвсем естествена човешка реакция на случващия се в държавата абсурд. По едно време имаше статистики, че се увеличила консумацията на вино 2,5 пъти, а на концентрати — 7 пъти. Естествено такива нелицеприятни констатации изчезнаха, ала пиенето не намаля. Напротив — още повече се пие, пие се здраво и сега. Дори нещо по-лошо става.

Така давахме много лош пример на подрастващите. Децата, няма как да е иначе, виждаха какво се прави, чуваха какво се говори и следваха примера на родителите. А на кой друг?

Мимоходом само ще отбележа, че в училище, там, където се подготвя бъдещето на нацията, нещата се обърнаха с краката нагоре. Началото бе поставено с ниските заплати на учителите. По царско време учителите са били уважавани хора и са получавали добри заплати. Та помислете си — учители са ставали писатели, композитори, художници и т.н., а сега кой се съгласява да стане учител при тези ниски заплати и войнствена паплач?

Освен това тази професия прекалено се феминизира. И прекалено много реформи в образователната система. Преподаватели от висшите заведения прекаляваха с внедряването на знания, без да се съобразяват с възможностите на малките ученици и без да имат необходимия педагогически опит. И децата спряха да учат — защо да се измъчват с непосилен товар, като тъй и тъй ще минат в следващия клас. На общия фон на царуваща посредственост ниските заплати, залитането към академизацията, прекалено многото реформи, прекалената феминизация доведе до срив някога отличната ни някога образователна система. Резултатът е, че улицата превзе училището. А сега — докъде ще стигнем по този начин?

Нашето училище, преди да стане едно голямо нищо, беше направо казано зубрашко. Не се толерираше мисленето, а зубренето и възпроизвеждането на някакви знания, които за нула време след това се забравяха. Бележката стана самоцел и това, наред с явното преобладаване на учителки и по-бързото развиване на момичетата, доведе момчетата до незавидно положение и те направо са натикани в миша дупка. И за никакво тяхно развитие в училище не може да се говори.

От школата за живота масово излизат полуобразовани и направо невежи хора, в чийто речник „яко“ и „копеле“ представляват почти половината от значимите за тях думи. С бедни познания, още по-бедна култура във всяко отношение и старателно избягващи мисленето. И тук посредствеността се проявява с пълна сила и как да е другояче, след като един неин ръководещ представител се изказа, че „Учениците трябвало да пишат оценки на учителите“. Боже Господи, та това беше министър на образованието (Д. Вълков). Както се беше изказал Радой Ралин (лека му пръст) — „Страх ме е от културата на министъра на културата“.

При теза ситуация какво можем да очакваме от „бъдещето на нацията“. Те ни гледат как мързелуваме, пием, клюкарстваме, пушим и развратничим и се учат. Ние сме техния пример за подражание, за съжаление недостоен. И училището стана пръв проводник на интересите на посредствеността. Не стига, че поначало образованието е начин на манипулиране, а сега и това насаждане на посредствеността! Явно на някой не му харесва да има образовани, мислещи и културни българи!

За огромно съжаление сега младите у нас са слабо образоване, като изключим компютрите, малко неща умеят, а само искат. Нищо не могат да направят както трябва, а искат да имат всичко. И то веднага! Без усилия, без труд, без отговорност и задължения. Лошо ги научихме и ще си патим от това и ще чакаме индиговите и кристалните деца да пораснат и да оправят нещата. Все някой друг да ни свърши работата! Ние явно не можем, разглезихме децата и насадихме посредствеността.

По времето на социализма българинът тотално преобърна ценностната си система и вече се уважаваха и ценяха по-елементарни човешки качества, мисли и идеи. Да не мислиш много, в никакъв случай да не противоречиш на властващите, да се носиш по течението и да не знаеш много, че иначе лошо. Важното бе да си съгласен с „мероприятията на народната власт“, да не се бунтуваш и винаги (над 100% успеваемост) да гласуваш за „любящата“ ни Партия (ние и сега не избираме управляващи ни, а гласуваме предварително казано за кого). Ти само бъди неин и остави всичко останало на нея — тя ще се погрижи.

Между другото изборите в България, освен че са фарс, но ни дават рядката възможност да „избираме“ между чумата и спина — едното е старинна масова и унищожителна болест, а другото съвременна такава — какво да избере човек? Не между добър и лош или между двама различни добри и кадърни хора, ние трябва да избираме между двама или повече некадърни, егоистични, алчни и продажни посредственици.

Не само в България стават тези неща — како се върнете в началото ще видите, че процесът е глобален. Но тук стигна пословични, невиждани размери. Просто ужасяващо е положението в нашата иначе тъй хубава страна. Ако в другите страни се говори, че има някаква мафия, то у нас положението е направо страшно. За пръв път в световната история мафията се сдоби с държава и прави каквото си иска.

И тази мафия е съставена не толкова от криминални елементи, колкото от бивши партийци, главно от т.нар. бивши „апаратчици“, номенклатурчици, алчни и безскрупулни комсомолски лидери (те пораснаха) и начело с бивши началства от Държавна Сигурност. Те колят и бесят сега, но го правят много по-прикрито от преди. По-предпазливи са, но не поумнели. И продължават да имат изкривени представи за икономика, въпреки че изоставиха явната политическа власт, а заложиха на скритите икономически лостове. Фуражка и икономика, и към нея прибавен труд в полза на обществото, са диаметрално противоположни неща.

Който не вярва да провери „командния състав“ на повечето от по-големите фирми и обединения. Например колко шефове в Мултигруп бяха и са от ДС. Може даже да се уточни от кое точно управление на ДС са били. Но това са подробности. Важното е, че те продължават да са на власт и управляват изцяло в своя полза, а народа кучета го яли!

Крадоха, крадоха, та се оляха! И никого не хванаха, никого не осъдиха! Всички те са почтени и уважавани граждани на РБ и милеят за милото ни отечество. Но само на думи. Нашата страна е тясна за тяхната лакомия и гледат да избягат и да живеят охолно с откраднатото някъде в противната чужбина. Та я си спомнете какво направи и къде е сега синът на кръволока и видния ръководител Мирчо Спасов!

И пари в куфарчета се раздадоха, и на безценица се изкупуваха фабрики, заводи и всякакви материали и учреждения. Явно много е било направено, че след такова безогледно обиране още имаше. Имаше, ама вече няма. И какво ще се краде?

Обикновено се казва, че за мъртвите или добро или нищо. Кажете ми какво „добро“ и какво „нищо“ може да се каже за Андрей Луканов. Идеологът на нашенската перестройка, наследник на предатели и фурнаджийски лопати. От него тръгнаха всичките тези идиотщини и пладнешкия грабеж в името на оцеляването на Партията. Особено ми стана мъка на сърцето като разбрах, че дори той е измислил името на новия съвременния Отечествен Фронт — Съюз на демократичните Сили.

Толкова хора излъгаха с тази синя идея, която по същество се оказа посткомунистическа. Толкова хора повярваха, че идват промени, че идва края на бруталния комунизъм, на посредствеността и толкова, че и още повече хора останаха дълбоко излъгани. Те излязоха на огромни митинги и бурно подкрепяха водачите, които после ги излъгаха изцяло. Оказаха се, не демократи, както се пъчеха, а сини комунисти.

Вече двадесет години сме уж в преход. Преход от какво в какво? Реално погледнато изобщо няма никакъв преход, а само комунистите извършиха дворцов преврат и си запазиха властта — само че по друг начин. Уж дадоха свобода, което до голяма степен е вярно, но си запазиха своите хора и икономическите лостове и пуснаха в действие закона на джунглата. Вкараха в живота ни борчета, убийци, крадци, наркомани и всякаква подобна паплач, която сега прави каквото си иска и е под закрилата на властта и закона. Сега са в политическото пространство се пъчат и грабят някакви сини комунисти. Преход изобщо няма. Има само смяна на методите и груби некомпетентни действия на новата посредственост, която си е чиста проба пряк наследник на старата.

Тогава още не го знаехме и имахме някаква надежда за свежи и ползотворни промени в обществото и икономиката на страната. А те дойдоха да си напълнят и препълнят гушката докато са на власт и после „Хай със здраве“. Гледайте си работата и народът не ни заслужава. След тези алчни и корумпирани лидери колко хора сега ще излязат на митинг?

В крайна сметка, огледайте се, ДС и другите фуражки още са на власт и предопределят развитието на България. Интересен и многозначителен факт е, че инициалите ДС присъстват в абревиатурите на повечето известни политически партии — СДС, ДПС, ДСБ и дори НДСВ. Може би е случайно съвпадение, но показателно.

И тези политиканстващи лумпени си я карат както си знаят. Държавата едва крета и, представете си, има Министерство на Икономиката. Едно от многото министерства, някои от които създадени да се облажат повече „наши хора“. Нямаме икономика, а имаме Министерство по икономика и енергетика. Все едно в Швейцария, в Чехия и други подобни страни да създадат Министерство на морското корабоплаване! Или ескимосите да създадат Министерство по проблемите на Сахара! Абсолютен цирк!

В проточилите се безкрайно дълго „години на прехода“ (в които преходът почти отсъства) не се създадоха никакви икономически предпоставки за развитие. И без човек да е икономист или поне асистент по политическа икономия му е ясно, че икономика може да има само там, където има производство. Трябва държавата да създаде благоприятстващи условия за него, да го защищава пред външни съперници и т.н.

Нищо такова няма у нас. За държавата производител е мръсна дума и тя го гони едва ли не като престъпник. В България се създадоха условия за посредниците. И се появиха прекалено много търговци, прекалено много мутри, бандитите се нарекоха „бизнесмени“. И се говори за внос, за комисионни, за бързи печалби, как да се заобиколят данъчните. Въобще игра на котка с мишка и на имитация на дейност, но носещо големи печалби на някои успели с цената на всичко посредственици. А производството се срина.

Толкова много икономисти се кипрят сега у нас — няма ли кой да каже на управляващите, че икономика само с посредничество и търговия не се прави. За да се търгува с нещо, то трябва да бъде направено. Правилно се разчита и на данъците, но и те не са водещ фактор ако искаме да имаме икономика, не само финанси. Разбира се, че и те са необходими — имам предвид посредничество, търговия и данъци, но доминиращо в една стабилна икономика може да бъде само производството на качествени, необходими, нови и търсени стоки. Така се постига и някакво благоденствие на всички, а не само на отделни „наши“ мошеници и бандюги, които, много често тясно преплетени с властта, гледат само как да си напълнят гушките.

Комунистите съсипаха селското стопанство, не толкова с ТКЗС-тата, колкото с идиотската приумица АПК. Страна, която е била водеща аграрна държава и в която са се раждали всякакви и хубави селскостопански продукти сега е страна, в която се ядат боклуци. Съвременните нашенски демократи, т.е. „сините комунисти“ (наследници и приемници на червените) продължават успешно тяхното велико дело и сега селата пустеят. И внасяме безвкусни зеленчуци и плодове и се чудим какво да правим и какво да ядем и пием, и да ни страх от това, което се продава на пазара. При положение че това, което се ражда у нас е много по-качествено, но няма кой да се занимава и хората там живеят от бедно по-бедно.

Ако от Европа ни отпуснат някакви пари за селското стопанство те или в огромната си част потъват в джоба на някой политически посредственик на власт или не се усвояват — главно защото няма как да се открадне от тях. Не им щем парите на европейците щом няма лична облага! Една водеща и прекрасна някога селскостопанска нация сега яде буламачи и се чуди как да свърже двата края и просто да оцелее.

Продажните и некадърни посредствени управници успяха да съсипят всичко. И тук са се намесили и чуждестранни фуражки. Те може да не носят фуражки, но и те като нашите кадесари и тем подобни вследствие на дълго пребиваване на главата на стегната фуражка (дори и фиктивна да е) получават професионална деформация. Спират да мислят и фуражката полека-лека им изглажда мозъчните гънки. Само че, за разлика от нашите корумпирани и изобщо не мислещи за народа, ръководни кадесари и апаратчици те защищават интересите на държавата си.

И успяха, с помощта на услужливи нашенци, да съсипят и промишлеността, която беше изградена по соц. време. Имало е план в началото на 90-те години да се елиминират близо 2000 големи и малки промишлени предприятия. Начело със завода в Радомир, „Кремиковци“ (това недоразумение на социалистическата мисъл, но изградено и работещо).

Какво излиза. Едните провалиха селското стопанство, а ведно с другите — и промишлеността. Какво остава, за да има производство и икономика? Нищо, по-точно казано ГОЛЯМО НИЩО! Говори се за значението на туризма, но само с туризъм и данъци без производство икономика не става. При цялостната безхаберност в калпавата държава, без подходящо изградени транспортни комуникации, при лошо обслужване, нисък стандарт на живота, бюрокрация, псевдосправедливост и неголям опит в тази насока — за къде сме с туризма и не само с него? Жалко за хубавата страна!!!

Подобно е положението и с интелигенцията и с образованието. И те са натикани в миша дупка и едва преживяват. Както вече споменах образованието ни е в повече от явен упадък, висшето образование и то е в колапс, в научните институти мизерстват и всички по-образовани, по-културни и по-кадърни хора гледат да избягат някъде, където ще бъдат ценени. Не като в нашата калпава държава! Тук не ни трябват такива хора. Да се махат или ще ги унищожим! Посредствеността и стоящите зад тях заинтересовани в България да няма повече българи ще направят необходимото. Много хубава страна е България, я да ги няма тези интелигентни и талантливи, но не ценящи сами себе си българи и ще видите какво ще стане!

В нашата страна беше и е на почит образованието. Май че напоследък тези думи се изпразниха от смисъл. В държава без икономика повечето новоизлюпени висшисти са „икономисти“. Пълно е и с прависти при положение че именно съдебната ни система е най-много критикувана от Европейския Съюз — и с основание. Нашата уж правова система е бастион на посредствеността. Тромава, неефективна, претенциозна и, разбира се — силно корумпирана, тя отдавна е в съюз със силните на деня и действа в синхрон с тях. Нали разбирате, донякъде това е нормално — в една къща най-мръсни са тези уреди, с които си служим да поддържаме чистотата. Но те загубиха всякаква мярка и се грижат най-вече за шкембето си като отдавна забравиха, че трябва „криво да седят, право да съдят“. Хора без чувство за време и справедливост, за етика и коректност по-добре да не говорим. И едни са законите за дребните престъпници, а съвсем други за големците, за големите апаши.

По начало, не само в България, в съдебната система, създадена от бялата раса по примера на елините, има нещо сбъркано. Не е свързано пряко с посредствеността, а по-скоро с морала и честността. В съда не е на почит истината, да не говорим за Истината, а това кой как ще поднесе спектакъла, как ще интерпретира фактите, доколко добре познава материята, как ще обработи свидетелите и т.н. — знаете как е. Само че така на преден план излизат актьорските и интелектуалните качества на заетите с тази работа, ценят се техните ораторски и аналитични способности, а самата истина остава да подсмърча край „великите професионалисти“.

Самозабравилата се съдебна система, която се отличава и със самовлюбеност, самонадеяност и ориенталско чувство за време, живее свой си живот и гледа отгоре, с презрение на тези, които не си плащат, за да има „справедливи“ присъди. Може с години да мотаят хората и там преспокойно се губят факти, документи, доказателства, улики и най-важното, доверие. Много малко са хората, които наистина вярват на неефективните съдебни органи и разчитат те да отсъдят справедливо. Нашата съдебна система е бастион на посредствеността и представлява странна смесица от чиновничество, театралност и корумпираност; живуркаща кой знае къде, кога и защо. Обособена и изолирана посредственост съществуваща по свои собствени закони и поставяща сама себе си начело на държавата. Отделена от всички — общество, хора, държава, общество, народ и податлива само към хора с тлъсти пачки и големи прегрешения.

За нашите т.нар. „хора на правото“ думи като „обективност“, „безпристрастие“, „справедливост“, „неподкупност“ и други подобни звучат като откровена псувня и те се нервират и обиждат дълбоко и искрено като ги чуят. Това не са техни думи!

В държавата ни щом някой, независимо кой, от редиците на агресивната посредственост, дойде на власт той автоматично се поставя над всеки един закон. За върховните управници, политици, депутати, съдебни магистрати и тем подобна паплач законите са за раята, за нискостоящите. А те са „богоизбрани и се извисяват“ над всеки закон, макар и направен от самите тях. Законите са за стадото. Ами щом стадото не протестира значи е съгласно и така му се пада.

Съществуващата правна система у нас не подлежи на никаква критика. Как да критикуваш нещо, което нищо не е! В сила е прословутият закон „За кокошка няма прошка, за милион няма закон“. Корумпираност, арогантност, в действие е законът на джунглата. И човек, ще не ще се сеща за казаното от Платон преди толкова много векове. Не го цитирам дословно, но мислителят отдавна е казал, че законът е излишен за добрия човек. Той при всяко положение се старае да действа правилно и в полза на другите. Докато лошият винаги ще намери начин да заобиколи закона. При това положение бихте ли ми казали защо ни е още една власт на продажните, корумпираните и посредствените!

Интересно нещо е законът у нас. Строг, понякога даже много строг към бедните, раята (т.е. демоса), справедлив към богатите и определено недостигащ до най-силните мошеници и управници. Защо са ни закони ако те не се спазват от всички?! Нашите видни политици и ръководители не осъзнават, че дават много лош пример с неспазването на техните закони. С поставянето си над закона те просто подтикват и следващите ги да правят така.

Калпава съдебна система, изцяло погрешна социална политика (А, има ли такава?!) и страховитото увеличаване на бедността неизбежно води и до увеличаване на престъпността. Бедният, който се чуди как да оживее, може да стане страшен. Започва да краде (е, не чак толкова колкото управниците и мутрите) и няма да се спре и пред убийство. Не е много известна максимата на Конфуций, че когато честността се възнаграждава повече от кражбата, то последната почти ще изчезне.

За прословутата с годините интелигентност на полицаите (преди милиционери) няма какво да говорим. И те са станали алчни, на моменти арогантни към „раята“ и треперещи пред началството и „голямото добрутро“ и само хленчат за субсидии. И те гледат как да се облажат колкото се може повече (няма от кого да гледат) и често служат повече на бандитите, отколкото на обществото и държавата. И много обичат да са ту от едната страна на барикадата, ту от другата. При тях можем да си послужим със стандартното оправдание, че в една къща най-мръсни са уредите, с които поддържаме чистотата. И държавата може да отрязва интелектите, но си къта полицайчетата. У нас има твърде много полицаи, които, ако стачкуват, получават каквото искат. За разлика от учени, учители и други подобни. Полицейска държава, какво да я правиш. Полицаят взема повече от интелигентния.

Сега е пълно с икономисти, а нямаме икономика, с прависти, а няма справедливост, коректност и търсене на истината. Това са уважаваните хора, наред с шоубизнеса и приближените на властта. А в една страна ако не се уважават инженерите, агрономите, учителите, лекарите и други подобни най-полезни професии я пиши бегала. Държава, в която на почит е фуражката и ниската култура не я чака нищо добро. Тя е царството на посредствеността. Там управляват мутри, мафиоти, крадци, мошеници, полицаи, военни и тем подобни.

Още по времето на Тодор Живков, който все пак е бил израсъл и възпитаван по царско време, се започна една епична и смехотворна борба с мошеника у нас. И много интересно! Колкото повече държавата се бореше с мошениците, толкова те се чувстваха по-добре и по-добре! Парадокс ли? Едва ли? Нали вече знаете за резултатите от политическата дейност.

Спомнете си и за старата немска поговорка: „Пътят към Ада е постлан с добри намерения“. При това те имат предвид все пак доброжелателни, а не, както е при политиците, лицемерни изявления.

Винаги се получава обратното. В края на краищата държавата не само не се справи с мошениците, бандитите и мафиотите, но и стана обратното — те я превзеха и сега управляват най-дълбокомъдрено.

Така че крайно време е у нас да се подеме нова мащабна битка. Нека държавата да започне борба срещу кадърните, честните, талантливите, интелигентните хора. Защото вече е време и те да се почувстват нормални хора! Да настане и тяхното време и те да заживеят добре! Стига вече тази фалшива държава на войнствената посредственост ги е защищавала! Дотук! И те искат да живеят добре или поне нормално. И да се ценят техните истински качества. Да им се плаща добре, да бъдат наистина уважавани, да бъдат хора!

Защото, въпреки всички мерки на управляващата посредственост, такива хора у нас все още има. Напук на мафиотската държава! Не могат всички да са мошеници, бандити и мафиоти. Не всички хора са без съвест и все някой трябва да пренесе през годините истинските духовни и други ценности. Не тези на посредствеността, а истински човешките. Отделно посредствеността рано или късно ще си плаща за стореното.

Обикновено късно — за съжаление. Ако не в този живот, то в някои от следващите. Всичко, абсолютно всичко се възвръща. Само че сега, ако сте забелязали, хубавите неща стават много бавно и мъчително. А виж лошите стават дори светкавично. Примерно една транспортна катастрофа става за секунди, а последствията от нея се оправят дълги години — а може изобщо да не се поправят. Така е и в политическия и обществения живот: хубавите неща стават тягостно бавно, докато посредствеността обожава бързата и голяма печалба. Другите, нормалните хора, „бунаците“ — да се мъчат и да кретат с мижави заплати и пенсии.

В това отношение войнствената управляваща посредственост надмина и себе си. На тези, които построиха социализма, така че да има какво да грабят, на техните майки и бащи те дадоха такива пенсии, че да измрат. Направо казано това си е чист геноцид. Безсрамен и невероятно циничен геноцид. Няма какво да се каже, освен че: „За награда, че се трудихте цял живот ето ви пенсии, с които да живеете по една седмица“. Останалите дни от месеца са свиване, глад и унижение.

И най-тъжното е, че по-голямата част от пенсионерите продължават сляпо да вярват и да гласуват за тези, които ги ограбиха и продължават да ги лъжат и крадат — комунистите. Кой им е виновен? Не е случайно, а показателно, че именно крепостта на комунизма — Северозападна България — живее най-бедно в целия Европейски Съюз.

Станахме бюрократична държава. Страна, в която чиновникът гледа с презрение на „масите“ и се страхува само от началството. На него му угажда, а ако може да се гаври над посетилите го нещастни хорица го прави с най-голямо удоволствие. Чиновничеството също е дело на посредствеността и нейно протеже. За чиновника, както и за полицая, който също е вид чиновник — понякога въоръжен и много опасен клиентът е винаги виновен. Толкова години живея в тази държава и не видях виновен чиновник. При тясната връзка посредственост — бюрокрация.

Нашите любими чиновници се прославиха с корумпираност и тесногръдие. Само изпълняват нареждания и дадена работа може да се уреди само ако има сухо. Иначе интересите на народа и дали ще има полза за икономиката не е важно. Важното е ние да сме привидно стриктни и да си получим нашето.

У нас ни манипулират по всички възможни линии и с всички възможни средства. Не е само училището и образованието. Не са само държавните първи чиновници — това си е тяхно задължение, иначе тях няма да ги има — за наша огромна мъка. Това са т.нар. „медии“. По-рано известни като „средства за масова информация“.

Действа се, при това неумишлено, на принципа на махалото. Колкото повече махалото го вдигнем в едната посока, толкова повече, след като го пуснем, то отива в другата посока. И в медиите е така, както въобще в живота. Пълни са с клюки, скандали, престъпления, измислици. Преди се пишеха и говореха само хубави работи за социалистическа България, за Партията и за нейните гениално посредствени водачи. А сега е пълно с клюки, кръв, катастрофи и сперма. От екрани и страници непрекъснато се сипе негативна и несъществена информация. Третокачествена работа.

Общественото пространство се изпълни с хора, които в нормални условия щяха да си кютат някъде. Неизвестни, до голяма степен пренебрегвани от обществото — в повечето случаи заслужено. А сега те се пишат за своеобразни лидери, паркетни лъвове, законодатели на модата и не само на нея и не знам какво си. Разни педерастчета се пъчат навсякъде, дават тон в живота и самодоволно ни казват какво да правим! Долнокачествената чалга изпълва звуковото пространство и медиите ни занимават непрестанно с нейните „велики“ изпълнители. Като не могат да пеят — с личния им жалък живот и посредствеността им.

Медийното и общественото пространство е съставено от деградирали типчета и силиконови типкини, които като цяло представляват едно сборище от самозвани посредствени „звезди“. Едни изпълнени с фалшиво самочувствие самозвани празноглавци, които се пъчат на всички „партита“ (станахме по̀ американци и от янките) и гледаме по екрани и жълти страници. Там те си разменят гостувания и ни изпълват с мъдри мисли.

Въобразяват си, че са страшно известни („моята публика“, „моите вентилатори, т.е. фенове“) и следователно умни, а си разменят непрекъснато клишета и демонстрират фалшиви чувства и разбирания. Взето е на заем от артистите, които злословят в кулоарите и на кафе, но пред камера говорят каквото трябва и всички са от велик нагоре. Едно огромно семейство, което страшно се бои какво ще кажат съседите, да не се изложат и хората да ги разберат какво действително представляват. Мръсните чорапи и ризи са само вътре в дома. Навън сме показни. Докато жълтата преса се интересува най-много именно от мръсното бельо.

Забавленията и лесната печалба станаха основна цел, както се казва — приоритет №1. Вече интелекта, разума, мъдростта изобщо не се ценят, а оценка за качествата станаха само парите. Стигнахме до там, че млади посредственички да казват „Като си толкова умен, къде са ти парите?“.

От телевизионните екрани и вестникарските страници разни посредствени „доставчици на информация“ с цел кариера и печелене на пари и известност непрекъснато ни внушават и се мъчат да ни убедят, а то не е никак трудно, че смисълът на живота са удоволствията и наслажденията. От филмите и повечето сегашни книги излиза, че поляритета вече е сменен и сега едновремешния отрицателен герой е определено по-симпатичен от елементарния и скучен положителен. Който, на всичкото отгоре, не умее да печели пари и него повече го интересува истината, а не победата и благополучието.

Всички тези „творци“ умело въздействат върху човешките слабости и пороци, върху страха на човека, засягат чувствителните човешки струни прокарват своята идеология и своите разбирания. Само че те не са техни. Те са просто марионетки и глашатаи на посредствеността и изобщо засега не можем да разберем кой им дърпа конците.

Под „живот“ от години се насажда дълбокомисленото мнение, че трябва да се разбира едва ли не само удовлетворяване на плътските желания. Яж, пий, чукай, весели се, носи си новите дрешки и изобщо си гледай кефа и слушай чалга и попфолк — масов, повсеместен и безкраен парад на простотията. Хубави работи, но не станахме ли първосигнални само с тях. Това работа, отговорност, учение, любознателност, служба на другите, култура и други подобни — те са за баламите. Не са за съвременния посредственик. Той бяга от тях и се чувства добре. Трудът не е за него, на него му дай лесни пари и се махай. Вече става страшно!!!

Парите и само парите са обществен критерий за способностите. Кошмар! Те изместиха истинската Любов и Истината. В нашето съвремие парите са подразбиращия от само себе си заместител на любовта. Ако за секса това донякъде оправдано за по-висшата любов това е кошмарно и унизително. Не е ли това тотално преобърната ценностна система.

Като едно от следствията от възкачването на престола на посредствеността може да се посочи факта, че държавата ни се изпълни с циници. Циник до циника — няма място за други. От една страна циникът, както са казали умните хора, е разочарован идеалист. И наистина комунистическата уж великолепна идея излъга много хора по цял свят и дълбоко ги разочарова. Изключенията все още ги има на принципа, че не всички хора еднакво са напреднали в еволюцията си. От друга страна, не по-малко важно е, че циниците са хора, които знаят цената на нещата, но са изгубили представа за тяхната ценност. Дължащо се на изкривена ценностна система.

Народът е казал, че „рибата се вмирисва откъм главата“. Управляващите нещо спряха да демонстрират преклонение пред народната мъдрост. А тя рядко е за пренебрегване. На никой разумен и трезвомислещ човек няма да му хрумне фантастично тъпата идея начело на държавата да се поставят хора без никакъв опит в това отношение е без ден нормален трудов стаж. И това отново е „гениално“ хрумване на опората на посредственото и нейните пионери и блюстители — комунистите. В коя нормална държава ще сложат примерно един Жан Виденов, който е бил комсомолец и има практика само по линия на партийната работа? А това не е реалният живот и той започва истинския трудов стаж като министър-председател! Отначало ни беше смешно, а после, спомнете си, ни се плачеше.

Комунистите са хора с къса памет, затраяха си малко и след години направиха същата щуротия — явно никога няма да поумнеят. И сложиха на същия най-ведущ пост у нас руското протеже (дори там е и раждан) Сергей Станишев. Божеее, защо не пазиш България? Защо позволяваш тези гаври с народа? Ние като не можем Ти защо ни изостави?! И какво, ще трябва да изчакаме да измрат всички поддръжници на комунизма, за да се нормализират нещата ли? Веднъж, вече било Девети (Септември), дойде Десети (ноември) и както я караме нещата у нас ще се нормализират на Тринадесети (неизвестен месец) след няколко века.

Защото те са жилави, тъпи и упорити и дълбоко са насадили в обществото техния начин на мислене. Така че дори да се махнат изведнъж икономиката и начина, стандарта на живот няма да се оправят бързо. Това е бавен, мъчителен и лъкатушещ процес и без бъдеще ако не се извършва от умни, компетентни и честни хора. От такива, които мислят не само за себе си, родата и приятелите.

Е, така ще е в държавата на посредствеността и мафията. Щом сега министър-председател, начело на държавата, е бивш пожарникар, каратист и охранител какво искате? Той е безспорен лидер на неособено грамотните, на жадуващите да им се чуе думата и да се налагат у нас. И да се чуди човек кога му остава време за държавни дела от непрекъснато висене пред различни телевизионни камери. Мисля, че само в една телевизия не показа мъжествения си и мъдър държавнически вид и нея заслужено я закриха.

Примерите са много, но най-фрапиращи и показателни са „първите“ ни хора. След като за президент сме „избрали“ бившето тайно ченге и доносник Гоце какво повече можем да очакваме. Поне можем на драго сърце да се ядосваме и да се чудим на акъла си.

Тези нещастни и вредни политикани определят правилата на посредствеността. Ние зависим от тях, като сме със стадно мислене. Те налагат правилата и разпределят благата и най-вече парите. За целта много успешно използват т.нар. „журналисти“, за да прокарват своите виждания и запазят удобното за тях статукво. Медиите у нас са най-ревностните поддръжници и защитници на посредствеността и самите те са такива.

Журналистите се оправдават с елементарния факт, че всичко трябва да се изнася на показ и че трябва да има свобода на словото. Това наистина е така. Но казах вече, че с нищо не трябва да се прекалява. Те забравиха за морал, съвест, коректност, култура и прокарват политиката на редактора и собственика — съвсем „свободно“, разбира се. А тях кой ги манипулира не е известно. Много малко хора са чували и знаят древната китайска мъдрост, че „Има моята истина, твоята истина и Истината“. Къде да я чуят и за какво им е?

За всички работещи в медиите искам още веднъж да напомня цитираната по-горе мисъл за това какво обсъждат различните умове. На показ се изнасят събития и се обсъждат личности, при това откъм възможно най-клюкарската страна. Жълта, долнопробна преса в съчетание с чалгата.

И много хора у нас, далеч не само нещастните самонадеяни журналисти, възприеха свободата не като отговорност, не като задължение, а направо като слободия. Всеки гледа само себе си и си пази гнездото, другите не го интересуват, те могат да служат само за сравнение. Или пък, както кариеристите страшно много обичат, да стъпват върху тях и да вървят нагоре по стълбицата и облагите. Забрави се, че свободата означава и отговорност. Слободия и блюдолизничество е нашата журналистика.

В сила продължава да бъде старото правило, че егоист е този, който се грижи за себе си, а не за мене. Всички го спазваме. В крайна сметка ако аз не се обичам и не се грижа за себе си, кой ще го направи? Но, за пореден път повтарям, не трябва да се прекалява. Дори с обичта към себе си. Толкова хора има край нас, които се нуждаят от помощ, че лошо да ти стане. Трябва да се грижим за себе си за близките, но трябва да помагаме, дори ако трябва да се жертваме за другите. Вярвайте ми (и аз като царчето, което дойде за имотите си), когато се отървем от плътната земна обвивка, която толкова глезим, това ще бъде високо оценено.

Интересно е и друго в т.нар. „медийно пространство“. Ако някой направи някаква злина, катастрофа, кражба, убийство или друго някакво престъпление и той излиза на първите страници на вестниците и за него се говори по радио и телевизия. А ако някой направи някакво добро дело, каквото и да е то, все пак има още такива хора? Него го очаква мълчание. Вярно е, че съществува едно старо правило „Направи добро и го хвърли в морето“, но тук говорим за журналистите, а не за извършителите. За тези, които би трябвало да възпитават и водят мнозинството. Сега у нас никое добро дело не остава ненаказано.

Като цяло уважавам журналистиката до толкова, доколкото тяхната работа е да ни информират и да ни свързват със света. Това е отлична работа. Бедата е, че те не се задоволяват само с това. По начало за журналистите, независимо дали представляват, вестник, списание, радио или телевизия, винаги се е смятало, че това са повече или по-малко повърхностни хора. От време оно си е така. Но нещата се влошиха през ХХ век и вървят на поразия. Самовлюбените и зависими журналисти изобщо не се досещат колко хитро и тънко ги използват за манипулация на масите и за създаване на „нов морал“.

Особено с повсеместното навлизане на телевизията в бита и, по-скоро в живота на хората. Оттам тя получи най-големи възможности да манипулира мисленето им. Дори до голяма степен, ту се явява, и не само тя, като действащ заместител на мисленето. Всички медии направо се надпреварват да описват ужасии с най-големи подробности, да наблягат на тях и така да насаждат страх. На свой ред страхът е най-важното средство хората да бъдат манипулирани.

Не само телевизията, но при тях е най-силно подчертано, все повече служат за насаждане на посредственост. Във вид на стандартизирани и масово разпространявани елементарни, стандартни, калъпирани мнения. Масово по телевизиите се показват „специалисти“ и, както е модерно да се кичат — „професионалисти“, които сбито и по волята на съответната телевизия в лицето на нейния конкретен водещ, дават мнения, които се отличават с голяма доза повърхност. Ако случайно се окаже, че интервюирания има, наистина има какво да каже, то времето се оказва недостатъчно. И се лее един нестихващ поток от мнения по калъп и в угода на всеки друг, но не и на умните и кадърните хора.

Начело с телевизията медиите се оказаха много удачно изобретение за замразяване или поне на опаковане и бутнати настрана на неудобни мнения и масово разпръскване и насаждане на „подходящи“ мнения. Истинска безполезна и направо вредна говорилня. Но така го иска масовия посредственик, вече добре обработен през годините и застанал начело на потребителстото общество. И някой с удоволствие му го доставя. И се отчита нарастващ „успех“ с увеличаване на броя на зрители, читатели и слушатели. Важното е тиражът и бройката, за качество и морал не мислете.

Не знам точно как стана така, но медии и филми я докараха до там, че лека-полека отрицателното взе връх. Отрицателният герой вече е къде-къде по-симпатичен и близък до масите. В обществото отдавна се прокрадва идеята да се следва неговия начин на мислене и действие, докато положителният е скучен, надменен и високопарен. Той в никакъв случай не е земен, в смисъл на практичен и рядко е с пари.

И друга — прекалено много станаха медиите у нас. То не бяха вестници, радиа, телевизии. Много са и всички, начело със сегашния премиер се мъчат да се видят по телевизията, да се говори и пише за тях. Да се говори, да се говори, а малко да се казва. Човешка слабост, какво да ги правиш. Но и в тази област много журналисти не означава по-високо качество. По начало, още през миналите векове, те са били смятани за повърхностни, като цяло, хора. А сега при този техен огромен брой? Куцо и сакато става журналист, който не може да говори и не може да каже „р“ става говорител. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли. Отвсякъде ни залива „независима“ посредственост. Просто ужас. Но тя ни и обработва — това е голямата злина! Иначе — да си гледат работата. Но прекалено много хора още им вярват. Прекалено много, а те показват занижен морал и отчайваща липса на задълбочено мислене. За тях информацията е стока, като всяка посредственост са убедени, че могат да се справят с всичко и единствено треперят да не ги уволнят.

По правило журналистите, освен че прокарват каквото им се нареди, гледат само своята крепост, своята телевизия, своите вестници и т.н. На думи се интересуват от хората и тяхното мнение и се чудят защо им се обаждат твърде често откровени простаци, освен в случаите на обаждания на свои хора. Не могат да проумеят, че истински интелигентния човек е колебаещ се, често нерешителен и винаги критичен към себе си.

И друго — ако мислеха за хората нямаше да има поредица от блатни предавания — тържество на посредствеността. И телевизиите да се карат и да настояват примерно рекламите да бъдат по едно и също време. И да правят конкурентни сходни предавания, само и само да имат повече публика от съперника. Никой не се интересува от хората, които искат да гледат интересни предавания и примерно когато има реклами по една телевизия да прехвърли на друга. Не интересните предавания по различни телевизии да са по едно и също време, а да са разхвърляни и да могат хората да ги изгледат едно по едно. Телевизиите у нас се отъждествяват като водачи на стадото, на масата. Те зависят от масата и се прекланят пред многобройната посредственост. Тя е царицата!

В царството на посредствеността е напълно естествено нейният най-важен медиен орган да бъде също така посредствен. И да налага посредствеността като символ верую на „широките народни маси“. Сивота, посредственост, откровени глупости ни заливат от синия екран и някои му се радват. И са твърдо убедени, че така трябва да бъде. Ужас!

Няма как посредствеността да подмине и изкуството — все пак това е област от човешката дейност, в която винаги е присъствала някаква посредственост. На техния фон изпъкват добрите. Дори бих казал, че в изкуството посредствеността е задължителна, тъй като тук няма измервания като в науката и посредствеността служи именно като база за сравнение. Иначе как да отличим качественото, доброто от слабото.

И там е пълно с „хора на изкуството“ с ниска култура, елементарни умения, с никаква мисъл в главата, освен как да спечелят повече пари. Има-няма дарба и иска „да пробие“, да печели и понеже съвременният човек избягва мисленето, а гледа много повече как да се развлича и те печелят доста добре. И говорят срещу колеги зад гърба им (пред тях изтъква какви велики хора на изкуството са и колко добри и т.н. хора били).

Нямат какво да кажат, а непрекъснато бърборят. И с общи усилия в изкуството се получи така, че сега посредствеността е на почит, а кичът стана цар. Всички са страшни, даровити, неразбрани гении с някаква или никаква дарбица и всячески се стремят да станат известни. С какво?!

У нас е пълно с пияндета, а вече и дрогата е на почит (как беше: „Музиканти против дрога“ е равнозначно на „Пчели срещу мед“ и на „Коне против овеса“). Въпросът с пиенето е малко деликатен. От една страна да се срещне кадърен и свестен човек при нашите условия е голяма рядкост. От друга — далеч не всеки алкохолик има качества да направи нещо. Въпросът пак опира до това — да не се губи мярката. В малки количества (40–50 г) алкохолът дори е полезен, тъй като действа съдоразширяващо и отпуска, но в големи…

Българинът по начало е доста даровит и талантлив. Но сега в изкуството се следва вкуса на тълпата, на масата и как да е другояче, след като голяма маса означава много купувачи и много пари. Истинското изкуство бе порицано като „изкуство за самото изкуство“ (вярно е, че го имаше и този момент) и сега се прави изкуство за ширещата се посредственост. От също така посредствени хора.

Който не ги харесва веднага бива анатемосан, че нищо не разбира от изкуство. И се навъдиха чалгаджии и пеещи само на английски певци, и посредствени надути художници, и артисти, които след няколко години на някакво развитие играят вече само себе си. И в обществото започна да се счита откаченото държане за „артистично“. Смях в залата.

Пътьом само ще спомена за културата. Тя леко излиза от темата, тъй като културният човек много рядко е посредствен. За да не се разпростирам върху една такава голяма тема като културата само ще напомня стария виц за разликата между културния и възпитания човек. Ако пътуват примерно в градския транспорт и възпитания човек те настъпи, то той веднага ще се извини. А културният как се държи? Много просто — той няма да те настъпи. Сами си отговорете как се държи в такъв случай посредствения. Нищо чудно вече да сте си изпатили от този малко или повече изявен простак. .

Превърнахме се в държава, в която всичко е с краката нагоре. Затова има някои езотерични обяснения, но тъй като не съм сигурен доколко са в сила, няма да ги цитирам. Важното е да осъзнаем, че начина, по който разсъждаваме и действаме сега, сме превърнали в, както сполучливо се изразяват някои, в държавата Абсурдистан. Абсурд с ориенталски, чалгаджийски привкус.

И се пъчим, че правим демокрация. И демокрацията, като всяко човешко творение не е лишена от недостатъци. Но поне засега е най-доброто в сравнение с досегашните режими на управление. Само че между нашата родна натрапена демокрация и истинската, доколко изобщо я има, демокрация, както се казва във вица, е като разликата между обикновения стол и електрическия.

Не съм против демокрацията, но трябва да се има предвид, че въвеждайки я успоредно с нея в страната се промъква и посредствеността. Така че трябва много да се внимава и да не се робува сляпо на общоприети догми. Пак ще повторя, че има разлика между това, което казва един или двама-трима умни мъже двеста-триста глупаци или подставени лица.

Но, отново ще повторя, макар че е ясно. Водещи са управниците, политиците. Те са най-вредната пасмина и от тяхната некадърност, алчност, егоизъм и въобще посредственост тръгват всички нещастия. След известните управления на Жан Виденов и Филип Димитров у нас трябва да се приеме един много смешен, но полезен закон. Да се забрани на министър-председателите да са без реален трудов стаж и да са от зодия „Овен“. Иначе ще страдаме пак, и пак.

Така и така вече сме в очите на компетентните чуждестранни наблюдатели. Поне да тръгнат нормално нещата. Но с други политици, не с тия стожери на посредствеността. Сами се хвалим колко сме интелигентни. На второ място сме били след евреите, а какви ги вършим? Да го е срам човек от народа си като го види какви хора избира да го управляват, какви нещастници са страшно известни у нас, като чуе чалгата да залива пространството и да оформя мисленето.

Къде са интелигентните евреи, къде сме ние? Те водят, манипулират и ръководят света, ние се влачим на опашката на историята, издигаме и се прекланяме пред посредствеността. При това евреите са емоционално замъглена, високомерна, затворена в себе си раса, която, като цяло е изостанала в еволюцията си и се е свързала с тъмните или поне сивите сили на планетата.

Българинът е много талантлив, кадърен, интелигентен, но му пречи страшно много този автонихилизъм и липсата на истински ценности. Които да защищава и налага повсеместно. И така ще е докато царува посредствеността?! И отдавна сме забравили, че сме били ведуща нация, нация лидер и сега сме на опашката на историята. Благодарение главно на управници и нашата овча търпимост.

Българският народ е с големи традиции и велико минало. Нещо, което изобщо не може да се каже за настоящето му. Освен управата на некадърните и алчни посредственици много му пречи и липсата на самочувствие, завистта, нерешителността да се бори за себе си и другите, не само близки роднини и някои приятели.

Ние не умеем да работим в екип. Просто защото всеки дърпа чергата към себе си и своите близки и другите слабо го интересуват. А не трябва да е така. Крайно време е да оставим настрана родовото и племенното чувство за принадлежност, да се отърсим от остатъците от патриархалния строй и да сме хора за всички, не само за семейството, рода, страната. Всички сме равни и пред закона (би трябвало!), всеки е божие творение и е редно пристъпим към космополитизма. Да уважаваме и помагаме на всички живи същества. Да надмогнем хората с капаци и да бъдем, както се казва, широко строени и отворени към всичко. А не космополитизъм в смисъл на отричане на сегашните ценности и замяната им с пошлости.

За наше съжаление завистта е наша отдавнашна отрицателна черта. Още Иречек я забелязал в годините след Освобождението. А завистта е нормална реакция на посредствения при успех на друг.

И това чуждопоклонничество, което е естествен резултат от ниското самочувствие. Чуждото е по-хубаво, най-хубаво. И бързаме да го възприемем механично и без да го осмисляме и без да се съобразяваме с нашите хубави традиции. Щом е чуждо, значи е хубаво и то внедряваме в бита си като от нашенското вземаме само лошото. Още преди Освобождението е била така и ненапразно се е появила „Криворазбраната цивилизация“. А сега забравяме кирилицата и повечето надписи са на английски език. Човек може да си помисли, че у нас пребивават повече англичани и американци, отколкото българи. Че и празниците им започнахме да възприемаме в ущърб на нашите родни.

Ако се върнем назад неизбежно ще видим, че българите смятаме всичко чуждо за нещо по-добро. По времето на турското робство, поне тука я ясно защо, езика ни се изпълва с турцизми и съвсем малко се ползва гръцкия, след Освобождението идват на дневен ред думи от френски и немски произход, по времето на съветското господарство — русизмите, а сега английския се пъчи навсякъде. По улиците и доста ведущи държавни канцеларии английските думи са с едър шрифт, а българските, ако ги има, са с дребен.

Не само търговците и другите парвенюта обожават английския език. Но какво да каже човек, след като благоверната и свръхинтелигентна съпруга на един от българските президенти (името му е Петър Стоянов, а разбрах, че и самият той се е изказал също така олигофренски) се изказа за необходимостта да премахнем кирилицата и направо да въведем латиницата. Щяло да бъде по-лесно! За кого? Върховна простотия и простащина от най-висока класа. Щом „първата дама“ и главата на нашето управление са антибългари и говорят тъпотии на едро какво остава за останалите надолу по йерархията! Сами си избираме посредствени кретени да ни управляват и те говорят и правят неща нечувани е невиждани от никого по белия свят. Да сте чули някъде по света управниците да са против родната азбука?! И да искат да я сменят с модната за момента. Модна, защото и английския няма да е вечен на тази Земя.

Виж историците имат полза от тази ситуация. Само трябва сега да проверят гробовете на починалите Българи като започнат с костите на светите братя Кирил и Методий, за да се убедят дали са истински. Ако са се обърнали — няма грешка, те са.

След векове на спадащо самосъзнание българинът се справя много по-добре с трудностите, отколкото с щастливите моменти. Вече сме свикнали с неуредици, злощастия и беди и някак си, но самосиндикално се оправяме. Всеки сам или всяко семейство само. Много-много не се радваме на хубавото и дори сме измислили една особена поговорка — „Много хубаво не е на хубаво“. Странна, не много приятна, но важаща с пълна сила в нашата действителност. Страхуваме се от всичко, дори от доброто и хубавото и така се превръщаме в болна нация, за която по-нормално е да очаква лошотията.

Тук се налага за малко да се спра и да припомня една добре забравена истина. Колкото и да не ни харесва, наред с многото хубави неща, има и една кармична обремененост, която тегне със страшна сила над България. В последните десетилетия българите се отдадохме прекалено много на приятен, разточителен и дори разгулен, живот и забравихме, това, което нашите деди отлично са осъзнавали и спазвали.

Те винаги са били икономични, много трудолюбиви, практични — чак на моменти до прагматизъм, спестовни (кътали са „бели пари за неминуемите черни дни“) и винаги са били във висока степен рационални. Някак си интуитивно, на базата на богатия житейски опит те са усещали и са се съобразявали с това, което е предписано на българския народ. И са го спазвали колкото могат — с пълни сили. А сега как е?

От друга страна прекалено много сме търпеливи. Търпим, търпим и пак търпим всякакви щуротии и грабежи, всякакви глупости и се хвалим със способността си да се адаптираме. Не да премахнем неуредиците, а да се приспособим към условията и да изчакаме! Чакаме, чакаме, а то, интересно защо, не става по-добре. Тогава?!

Ами просто трябва да вземе нещата в свои ръце. Всички ние, а не само отделни личности. Иначе сме обречени на поредния неуспех. Веднъж вече (края на 1989 г. и следващите години) докато мъдрите се намъдруват и съзерцателно наблюдават какво става посредствените се налудуваха и сега определят начина ни на живот. Вярна е старата поговорка, че „когато задуха вятър първо се клатят празните кратуни“, но само със съзерцание и с бездействие не се стига далеч. Нищо добро не ни очаква ако пак само гледаме отстрани и чакаме нещата сами да се оправят или да дойде някой да ни спаси. Кой ще дойде да ни спаси и от кого! Оказва се, че трябва да дойде някаква свръхестествена сила отнякъде си, от небето ли, от къде ли и да ни спасява. Аман вече от вечното човешко очакване някой да дойде отнякъде и да ни спасява. А ние какво правим — държим се като овцете и равнодушно гледаме как ни колят.

Крайно време е сами да се оправим и по улиците и пътищата на България да започнат да се срещат усмихнати, добри, ведри и волни хора. Които да заместят повсеместно разпространените вкиснати и намръщени физиономии. Погледнете колко много, отчайващо много сиви, вглъбени в това просто да оживеят, да съществуват, физиономии на хора се разхождат по улиците и пътищата на хубавата ни татковина. Изключвам самодоволните мутри на малка част от управляващите и възползващите се от властта на посредствеността.

Нашето бъдеще е в нашите ръце! Не го ли направим посредствеността ще продължи в същия дух и за наша сметка.

Ако само се страхуваме и нищо не предприемаме сме за никъде. Само с голи приказки под сурдинка, далеч от управляващи и в кръчмата или вкъщи нищо не се постига. Страх ни било. Ами да си припомним старото правило, че трябва да не страхуваме или поне, ако ни е страх, да ни е страх от самия страх. И друго страхът се лекува и премахва само с добре обмислени и решителни действия. Иначе можем да си се страхуваме и трупаме обиди докато ни хване рака. Страхът е в основата на много болести. И да спрем да се страхуваме за себе си, защото така само ще вървим към блатото, а да помислим наистина за бъдещето на нацията. Не на думи, а на дела.

Защото нещата отиват от лошо към по-лошо. Трудно се доказват подобни твърдения, но имам чувството, че нашите бездарни, некоректни и прекалено продажни управници имат поставена задача да изгонят българите от България.

Управниците се интересуват само от пълната си гушка, някои плащат луди пари, за да ни ликвидират и да се настанят на наше място в прекрасното кътче на Земята. А ние?! Щом търпим, не протестираме, не се борим — какво да очакваме? А децата и внуците ни?!

Крайно време е да разберем, че нашата страна си е много хубава, ражда великолепни продукти и калпави хора, които сами избираме да ни управляват. А те са най-големите крадци и егоисти. Ако искаме да останем в нея и въобще да ни има ще трябва да се върнем към истинските ценности, да оценяваме обективно и справедливо другите хора и техния труд. Без изключение! Да спрем да се свиваме и да изгоним посредствеността.

На повечето такова изказване ще се види доста крайно. Ами огледайте се и помислете накъде вървим! И какво добро ни очаква ако продължим по този начин! Мислете и се преборете с посредствеността, освен ако не сте неин човек. Иначе ще останат малко българи в чужбина и това ще е!