Любомир Т. Пировски
Пейзажи на плажа — 2

Кученце кафяво, клепоухо и игриво,

сред господарите си — хора,

ту в морската вода,

ту на пясъка горещ,

си играеше с деца.

Хранеха и милваха го те.

Весело облизваше ръце

кученцето малко,

нощем свряло се в дома човешки.

 

В близката градина,

бездомни, рошави и гладни,

кучета в глутница една,

опитваха се да ловуват,

а през нощта пееха задружно и протяжно

към голямата Луна,

незабравените вълчи песни за отминалата

свобода.

Кученцето, зад прозореца, възпитано,

в хора вълчи се опита да се включи,

но скимтене се получи.

 

Зад оградата висока на замък

като юмрук над залива надвиснал,

кучета огромни, черни,

зли, дресирани, послушни,

безмълвно бдяха с господаря свой

над пълната паница.

 

Съдби… на не свободни.