Пеньо Пенев
Юбилейно

Хей, другари хора,

с гласа на правдата ви говоря!

В крак с историята,

                застанал на стража,

огрян от възторга,

                от пламъка чист,

аз искам сега да разкажа

героичната ви летопис.

Слушай, човечество,

как за свобода

        и човешки живот,

за слънце, за хляб и отечество

на тъмни епохи в дните безброй

по пътища дълги

                без мост и без брод

вървял е на поход,

                летял е на бой

моя български храбър народ.

Излезли из робската

                душна каторга —

свободни

        вървим по пътеката стръмна

и десетгодишен е вече

                възторга,

родил се в деня,

        животът когато разсъмна.

Нека тоя възторг води

                напред и нагоре,

нека да вика, да пей, да гори!

Радост моя, с глас неуморен

за великия ден говори!

Събрал

        грозната ярост на вековете,

сълзите народни

                и дръзкия гняв —

той дойде

        на времето през върховете

на боевете с рева величав.

И човешката пролет тогава

мечтите в дела разцъфтя;

по полета и скели

                с трудова слава

мойта Република забогатя.

И ако в щастие днеска живеем,

ако израства любимият град,

ако работим,

        любим и пеем

и в мир

        дими нашият Химкомбинат —

то е, защото герои смели,

паднали в бой за родния край,

не са долюбили,

        не са допели

своите песни докрай.

Те пиха на робския ужас

                        горчилката,

устата запели млъкваха в кръв,

люлка за тях беше

                бесилката,

а ласка —

        куршумът на вражата стръв.

Цели десет години, Родино мила,

от фашисткия ад ни делят.

Десет пъти земята е

                слънцето обиколила

откакто на свободата

                Денят

след сетния бой

в теб е огрял,

но и днес той

не е отгърмял.

Живее Девети,

        диша с нас в дните

неуморим,

        непобедим.

Той в „Дурхана“

        с гръм динамитен

вдига букети от лилав дим.

А вечер

        на „Вулкан“ зад комините

като рана

        небето щом зааленее,

щом излязат в градините

и тръгнат по улици

                и по алеи

из всички квартали

щастливите майки

        с детски колички,

не сте ли видели

на децата в засмените

                чисти очички

как оживяват очите

на всички убити? —

С техния блясък те греят,

пеят очите им, пеят…

Живее Девети! С народа-герой

в настъпателен устрем

                крачи през дните ни.

Наш е той, твой е,

                и мой —

както е мое

        сърцето в гърдите ми!

Господа от Запад,

                чуйте, господа! —

вий, които ножа си точите пак.

Това, което се зове свобода

и не се дава на враг —

никога няма да ви отстъпим!

Безсънно с Партията бдим! —

Спят заради нас

        жертвите скъпи,

кръвта им свещена ние ценим.

Приятели! Братя мои! Другари!

Ще пуснем ли тук неканен гост?

Една е майка ни —

                България!

За нея —

        ден и нощ,

                смело —

                        на пост!