Пеньо Пенев
Хора, на път!

Като струна изопнати

        са напрегнати хората смели,

докосни ги —

        ще се разсипе звън изведнъж.

Те вървят,

        през целините на дните поели,

разтревожени

        като мравуняк пред дъжд.

А в синия люляков скут на градините

славей в песен разказва свойто сърце.

Три струи от пушек

        завода държат за комините,

нагоре го дърпат

        с три черни ръце

и в небесата — графа голяма —

те неуморно,

        ден подир ден,

чертаят

        възходящата диаграма

на човешкия труд

                освободен.

Задъхана из равнините,

                заводите,

                мините —

с краката на укази

        и постановления, —

                днес

кралимарковски скокове

                прави родината,

понесена

        като кон галопиращ,

                като весела вест.

Неравен е нашият

                български път

и много дни още

                не ще ни е леко,

защото е още далеко

                върхът,

много далеко!

Над него рано-ранила

в небесните лазури,

с усмивка ясна и мила —

зората бере божури;

и припнала като девойка щастлива,

разпяла се е

        нашата пролет небивала.

Тук на земята

        от магазина небесен

                не падна тя,

от никакъв господ

                не беше отключена.

Не е намерена,

не е открадната,

нито е даром получена.

Не с хленч дойде пролетта ни,

                а с тежки сражения!

Не с ръкопляскане —

                с труд!

С бойни лихви

        и пот

                заплатена е

в жар,

        в дъжд,

        в студ!

И ако някога

        в трудност голяма

сме проронили сълзи —

                било е от кремък искри.

Нашият спомен гроб няма,

нашите сълзи нямат сестри!

Вие, които с мен сте вървели,

вие, които сте държали трион,

вие, които сте вдигали скели

и знайте как зрее бетон,

как тухли до кръв ожулват ръцете —

вие ще ме разберете!

… Отхожда младост, увяхва хубост.

Нови ще цъфнат,

                просто по план!

Ще има

        след тия мъки и грубост

повече нежност

и смях неизсмян.

Вярата нека

        сърцата ни пак охрабрява

на големия ден

        към победния кръстопът!

По дяволите

        празните думи,

        лесната слава!

Сит е на думи светът!

— Хора, на път!

— Хора, на път!

Нататък!

        Нагоре!

        Напред!

                И докрай!

Ехе-е-ей!

        Близко е вече

                върхът!

Здравей, наша пролет!

Здравей ти, наш Май!