Пеньо Пенев
Заводът

… Огромен завод…

                завод на живота…

Н. Й. Вапцаров

Диша заводът

        и тътне

в труд неуморен;

с него връстник е

                синът ми,

Всеки комин

        и колона

                и бетонна

на този завод,

всички стени

        извисени —

с пот са споени,

с моята пот!

Всеки цех тука

        познал е

тръпка

        от моите сили;

мойте очи

        недоспали

неведнъж са отразили

залеза пурпурнозлатен,

гаснещ над скелите бели,

неведнъж

        пили зората

пак от високите скели.

Всичко

        с упорство,

        с мечти

        и бетон

е построено

от мене!

Мое е

        то,

както са

        мои

        очите,

                с които

ви гледам сега,

както е

        моя

        ръката,

ей тази ръка,

        която

виждате вий,

както е

        мое

        сърцето,

        което

в гърдите ми

        бий.

Диша, боботи —

                работи

всеки ден,

        всеки час

младият

        завод на живота,

в служба

        на нас.