Пеньо Пенев
И добри ще са хората

На бойните дни

                отгърмя урагана

и с мирния образ на трудов човек,

макар и с белег

                от скорошна рана,

ти пак се усмихваш,

                мой двайсети век!

Ние изтръгнахме

        живота

                от гроба

по-жив,

        по-млад,

        по-красив!

Но понякога

        гневна е

                моята обич

и белият залък на дните —

                горчив!

Майко!

Майчице мила, кажи ми —

ти със сърце

        си ме родила, нали?

О, не сърце, майко

                в гърдите ми има,

а рана, която

        кърви и боли…

Защото ний

        заедно вчера воювахме

за нашето днес

        под едни знамена,

защото

        ний всички

        еднакво гладувахме

и жаждата беше у всички

                една!

Но в ранното утро

        под нашата стряха,

когато се втурна

        новото светло

                тук —

от поройния блясък

        едни

                ослепяха,

от внезапния гръм

        оглуша друг.

И днес

        те

        не са в нашия строй милионен,

не тръгва към нас

        пътека от техния праг;

отприщен е само

        на злото потокът зловонен,

коварен и чужд

        като смърт,

                като враг!

И те са, майко,

        от майка раждани,

и тях ги е майка

        с мляко откърмила,

но извора търсят

        за своята жажда,

милеят

        само за своето гърло!

Затуй аз понякога

                с болка говоря,

затуй мойте челюсти

                гняв е сковал!

И жал ми е, майко, че

                лоши са хората,

за тях ми е жал!

… Отгърмяло е вече

                бойното вчера,

но ехо от него

        в нас

                още ехти.

А с петилетки ний

                времето мерим,

в труд денонощен сега

                се потим —

в сърцето и рудника,

в полето и цеха

пролетта на доброто

                да разцъфтим;

да стигнем

        далеко

        и това ехо

завинаги

        да откънти! —

Ние

        ще дообистрим простора

с нови мечти,

        с труд упорит! —

И добри ще са

        всички хора,

много добри!

На трудното днес

                отвъд кръгозора

ден необятен

        зори. —

И добри ще са, майко,

Добри ще са

        хората! —

като тебе добри!