Мира Балдаранова
Обич

С ръце да галиш майката Земя. Да я почистваш нежно с бялата си кърпа, когато непознат я оскверни с незряла мисъл. Децата й със Словото да храниш мъдро. Да се наситят, с мир душата им да се изпълни. А сетне да познаят що е обич земна.

В милувка да превръщаш всяко чувство, да носиш светлина с ума и с мисълта, с делата си да пазиш чист света наоколо. Да си невидим и да си голям. Да си тъй малък и да си единствен. Във всеки миг да си прекрасен и несъвършен, единен. Да си мечтаеш да пораснеш и с любознание да учиш леко. Да знаеш, че си връх от родословното дърво. И да съзнаваш, че неповторим си. Вечен и свободен.

Тогава ще познаеш Любовта. Божествената обич.