Мира Балдаранова
Простота

В невидим свят живееш лесно. Няма шум и блясък. Там има простота. На образите и на мислите. Там не е не, и да е да. Черно-бяло е. Рисуваш с мисли в цветове, преливащи към светла нежност. Няма думи, има Слово. Мислите ти музика са. А образите са картини за рисуване. Енергия любовна си, Духът е източникът. Разпадаш се, частиците са ти деца и пак ги приласкаваш в себе си. Единно цяло сте от много светове. Нюансите на цветовата гама, събрани в черно-бяла форма. Просто е. Трептиш и си спокоен едновременно. И простотата е красива. Благородна е.

Любов е форма на Живот с Любимия. Тъй просто е да си говорите през тишина и да се чувате. Да си споделяте Живота в образи и мисли. И да рисувате красиво тишини, когато си почивате. Денят ви да е пълен с радостта от простите неща. Красиво чувство на сърцето, мисъл на ума. Движение трептящо на ръка. А още по-изящно е в невидимия свят. Да чуеш новина от знак в тревата и по гласа на птиците за идващото да узнаеш, целувка да получиш с изречение, божествен дар — в подкрепа от приятел. Храната ти да бъде чиста и обикновена. Да вкусваш хляба и да е благословение. Да го споделяш с цялата вселена. И с благодарност да се будиш сутрин към Бог и към Любимия, към другите за Любовта, с която те обичат. Просто е.

Да се събуждаш с радост, че те чака светъл ден и ще обичаш. Ще се дивиш на чудеса божествени. И ще откриваш неповторима простота в мига. Ще бъдеш съзерцател и съавтор на Живота, и от Великия Творец ще учиш.