Мира Балдаранова
Иисус

Откри Го като беше малка. Една нощ го сънува. Дойде с брада и роба бяла, с ръкави разкроени. И й показа слънцето. И как под него да расте. Събираше лъчите му с ръце. Под ласките му слънчеви трептеше цяла. То я галеше с очи и пръстен златен обеща й.

Сънува своя мил Любим. Принцът Малък беше. С коси от жито, с плащ, посипан от звезди, по цели нощи с нея в Космоса летеше. Разказваше й звездни приказки. Тя слушаше гласа му с трепет нежен и всяка дума беше музика. В сърцето й се раждаше вселена и тя красиво взе да я рисува с думите.

После той порасна. Но благ и нежен винаги остана. Такъв го пазеше в ума си: бял, прозрачен, космичен принц от други измерения. Тя в песен го превръщаше, когато на децата им разказваше. Космическата музика го следваше навсякъде. Той беше Диригентът, с палка от звезди.

Когато станаха разумни млади, Иисус дойде и го доведе. Ръката й положи в неговата длан и ги проводи в светъл път нататък. Трептяха от Любов. Тя беше в бяла рокля, с вълшебна пръчица и слънчеви пантофки, нарекоха я Фея на цветята. Той я гледаше невидим и щастлив, със слънчево лице.

Когато помъдряха, стана вечният й спътник и учител. Тя го слушаше смирена, тиха, невидима сред тишината на дома им. Беше Слънчева невеста. Родиха си деца звездици. Създадоха си мъничка планета и цялото небе над нея осветиха с любовна светлина. Иисусова.