Мира Балдаранова
Божествената Любов

Светлината, която се спуска от Окото и гали вселените. Докосва с лъча си космическите селения и се разпръсва като капчици роса. И всяка капка е Божественото семе. Ражда се Любов. Зачева се вселена. А в нея има всякога планета — извор на Живота. Планетата на Любовта. Около нея другите планети се завихрят в космическия ритъм: на Мъдростта, на Истината, Справедливостта, Добродетелта, на Вярата, Надеждата и Красотата. Така се ражда вечната хармония. Те всички са сестри и сливат се в Един Баща. И в Сътворението няма повторения.

Така се ражда и безкрайността на Вечната вселена. На необятния космичен свят, роден в безбройни измерения от време и пространство, населени от тишина. Тя е домът на Словото, което носи се с Духа, промислено от Вечния космичен Разум. Разлято сред невидимите форми на Материята, които стават видими на Светлина.

С Божествена Любов обича Бог и затова изпраща ни небесния любим да ни обича като Него светло, с душата ни се слива. Да се живеем винаги в Едно. Да се обичаме чрез всички форми на Живот, създадени от Бог. Да се копнеем с всички сетива божествени. Така познаваме и Бог, творим вселена с Него и оживяваме я с нови форми на Живот, по-съвършени и промислени с Божествен Разум. Така ни учи как да сътворяваме вселени. Той вдъхва им Духа, а ние форма им рисуваме с Мисълта си. И сътворяваме красиви светове с Твореца. Той е Учителят в училището на Живота. Творим и претворяваме отново, поправяме несъвършенствата, натрупани от преживяното. И претворяваме отново всичко за децата ни, направените грешки да превърнем в светлина, да ги поправяме с Любов, търпение и промисъл. Да се превърнем в ангели и с Него да творим в Божествения свят. И да растем нагоре, да преминем всичките Му небеса. Да сътворим най-новото Му: 11-тото, постигнали Божествената Мисъл.

БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ СМЕ. Духът на Вечния Творец живее в нас. И ще пребъде в Новото Му царство.