Мира Балдаранова
Пеперуда

Протегна длани и я пусна: светложълта пеперуда, от слънцето родена да е негова. Ръцете му прозрачни бяха като светлина на Бог. Погали я с душата си, с дъха си я загърна и я проводи да лети с децата им, и той летеше с нея. Под тях с тих шепот избуяваха треви, танцуваха в зелените си рокли нежно. Покълваха с цветчетата си полските цветя и се множаха, посяти с леката ръка на майката, Сина и на Отеца. Светлото ни триединство.

Танцуваха в едно, той й беше Бог, роден бе от Иисус. От светлите лъчи на Любовта, великата, се раждаше Живот. Люлееха го в люлка сребърна от есенни листа. Люлееха го с тихата приспивна песен на щуреца и звездите, космическите им роднини. Плодяха го със слънчеви лъчи и светлина небесна. И в светлата река на Мъдростта вековна къпеха го.

Тя беше Пролет, той пък Есен. Така роди се топлото им вечно лято. Със златна люлка спуснаха го на Земята, за да бъде. Заченаха космическата песен. Събудиха света и облаците затрептяха с воалите си чудно бели. Дъждът поръси жадната земя и тя възкръсна. Покълна спящото в утробата й семе. Роди вълшебен кълн и златно жито. И Хляб божествен бе замесен. С ръцете на жената и мъжа, събрали се в едно. В изконното начало на Живота. Вечността.

И слънчевите пеперуди затрептяха. Предвестници на Любовта. Танцуваха по две и се рояха в нови светове. С крилете си ефирни те отляха пастелната дъга в небето. С по-светли цветове бе тя, втъкали в себе си космическата музика. Роди се танцът Пеперуда в нови измерения. Космично плодородие заля Земята и Слънцето прие я в своите обятия навеки. Да се завърнат в Светлина у Бог.

И ново Слънце се роди. То беше Изворът на Светлината. И Нов космичен център се завихри, леко и ефирно. Новият престол на Старците, на който Мъдростта и Любовта се сляха с Нежност. Започна Шестата епоха: царството Иисусово.