Цонка Петрова
Влюбената Искър

Черна и бяла, сълза до сълза —

плач от очите на Рила!

Тръгвам на дълъг път, често пълзя.

Но любовта дава сили.

 

Места, Марица щом тръгнат на юг,

тичам на север, към Дунав — седем

земи е преминал дотук само за да ме

целуне.

 

Няма да стигна до него за час, как ли

ще мина Балкана?

Ала пристигна ли — зная си аз,

тутакси ще му пристана.

 

Мъка размъти и мойте води, ала

коритото — здраво.

Щом ме прегърне той и приюти

всичкото зло ще забравя.

 

Кътам за него вълшебни слова, ще

ни е топло и светло!

Чудо голямо, че подир това ще се

изгубя в морето!