Цонка Петрова
Завръщане в съня

На Надежда Ванцетиева

Хората добри от мойто детство,

най-добрите хора на света: толкоз

мили, тъй чистосърдечни, има ли ги

някъде сега?

 

Двор съседски с обич да ме викне и

да се затичам презглава.

Тихо е. И няма как да свикна с тази

напластена тишина.

 

Ех, поне сънят да ги намери, за

минута-две да ни сбере, празните

дворове да засели с липсвали ми

дълго гласове…

 

… Цъфнаха лаленцата пред вкъщи.

Чу се лай, звънче и гласове.

… Хората от къра се завръщат и

отварят всички домове.