Цонка Петрова
Когато всичко беше обич

Аз бях детето от крайната къща:

имах поляна, река и могила.

И след овцете на дядо ми Кръстю

тичах от рано, и беше ми мило.

 

А пък реката си имаше остров,

кладенче бистро и камъни обли, по

тях оттатък да мина на босо.

Все ме оплисква, ала от обич.

 

Аз бях детето от крайната къща.

Търся поляна, река и могила.

Дреме селцето. Тъй малко, не също.

Всичко е странно, сменено без милост.