Сергие Димитриевич
Това, което се казва любов

Както мрежа от нишки златни дните пролетни

украсява, тъй младините благодатни с трохи любовни

се угощават.

 

Само за миг любовно блаженство човек и живота си

дава — за топлината на лоното женско, за целувката,

що отминава.

 

Тя, любовта, с опасна мощ е, душа и тяло — всичко

сломява.

Кой не познава безсънните нощи, и болката, що ни

стопява?

 

И въпреки всичко, пак я желаят, пеят я в песни, редят

я в притчи — и старици, видели му края, и девойки, по

пътя затичани.

 

Любовта е рай на земята.

Майска усмивка напролет.

Тя е цветът на цветята.

Тя е на ангела полет.

(Превод от сръбски език: Райчо Русев — Райсън)