Сергие Димитриевич
Екстаз

На ръцете я носих — чудо!

Повдигаха й се гърдите.

Трепкаше усмивка луда На

дъното на очите.

 

Грабнах властно и прегърнах

Дъхавото нейно тяло.

И за миг ме то опърли, Като огън

прекипяло.

 

Жар пламтеше и лицето. Пламък

сякаш ме облази.

И през снагите ни слети Кръвта

бие на талази.

 

Хапех сочните и устни, Пиех

соковете сладки И горещи ръце

спусках Аз по слабините гладки.

 

Гърчеха ни се телата, Като

упоени с биле.

В страст се двамата тресяхме, И

бяхме, бяхме щастливи.