Райна Минкова
Милионерът

Седнала съм пред прозореца. Гледам минаващите по улицата. Млада двойка се прегръщат. Други карат двойна количка-близнаци. Любовта дава своите плодове, казах си, и мислено им пожелах щастие и успехи в живота. Лека кола спря пред погледа ми. От нея слязоха три деца и майка им — бременна. И за нея помислих чудесни неща, сякаш съм орисница.

Но не щеш ли влезе съпругът ми весел и засмян, както се казва в народните песни, и ми каза следното:

— Искаш ли да ти споделя една голяма и хубава новина?

— Щом си дошъл да я споделиш, споделяй — погледнах го усмихната аз, но изпод вежди, със съмнение, че може да ми каже хем голяма, хем хубава новина. И си помислих, че е чул нещо по телевизията.

— Казвай! — подканих го нетърпеливо.

— Новината е, че станах милионер — обяви той съдържанието на новината.

— Така ли? — погледнах го още веднъж, още по-усмихната и му зададох въпроса: — Е как така изведнъж се става милионер? Лягаш си беден, събуждаш се богат. Това и в приказките няма как да се случи.

— Има как — каза той, но не си издава тайната, иска аз да я разгадавам. Нямам нищо против да изпълня желанието му и започвам на глас да изброявам моите предположения:

— Играл си тайно от мен на тото.

Тайно казах, защото знам, че той не обича нито в игри да се включва, нито на случайности да разчита, какво остава на късмет да се надява или на риск да залага.

— Не, не! Тотото не е моя слабост — отвръща. — Математически изчислена, вероятността да спечелиш голяма сума е много малка, така че трябва да се разчита на късмет. А аз в късмет не вярвам. Аз залагам на сигурно — нещо, което да зависи от труда и способностите на човек. И от знанията му, разбира се. Така че милионът ми не е от тотото.

— Нямаш богати лели в чужбина, а и не си имал никога такива, да са ти оставили голямо наследство и сега да си получил завещание от тях, така че и това не е в основата на твоя милион. Но щом не искаш да ме улесниш, ще си блъскам ума в догадки, ще продължа с предположения, факти и възможности: един мъж и то вече застаряващ — над шейсетте, да забогатее изведнъж, и то да удари милиона… Роднини в чужбина нямаш. Да нямаш някоя стара любов, която да се е сетила за теб, да те е съжалила и да е решила за рождения ти ден да те зарадва и ти осигури старините с някое милионче?

— Де да беше така! — оживи се съпругът ми, сякаш му бях поднесла допълнително десерт.

— Жалко — добавих аз, — че не се сещам откъде може да е изворът на твоя милион.

И го помолих да ми подскаже по-отдалече нещо, че да стигна до истината.

— Не, помисли още малко — насърчи ме той, — и ще ти отделя от това мое богатство половината, нали сме две половинки на едно цяло.

— Не знам какви половинки сме — казах му, — щом не казваш за милиончето си нищо, нито откъде е, нито къде е, а ме занимаваш, да не мога да си гледам моята работа — показвам му пръснатите купчини изписани листа, и добавих: — Кажи тогава, какво ще ги правиш тези пари? Един милионер трябва да знае да си управлява парите, иначе откъдето дошли, там и отишли, казва — припомням му аз българската поговорка, но пък ми хрумна да го попитам и друго:

— Да не си спечелил от полов атлетизъм при някоя заможна мацка? — питам го.

— Не съм се сетил — усмихва се той. — Има ли такъв бизнес?

— Ти повече неща си чул в този живот от мене — казах му. — И повече неща си преживял. Не си като мене загубен.

— Милионер съм. Надхвърлих милион прочетени страници — класика най-вече.

Пояснението беше излишно: нали го виждах всеки ден, как чете научна и художествена литература.

Небето усмихнато разливаше светлината си. Пълнеше душата ми с мечти. А тя ненаситно напираше в очите ми, където две сълзи се готвеха да бликнат неудържимо, такива, които нахлуват в мислите, сякаш за да излеят лошото чувство на несигурност в живота ни.