Павлина Йосева
Умира да живее

Черквата — студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама —

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени —

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.

 

Хористите припяват отвисоко — омайно

страшен шепот на лавини!

В жестокия амвон дъхът на Господ

излиза като дим от сто комина.

 

Така красиво са я подредили сред

гербери. И бели орхидеи! Немилостива е

и тази милост:

Смъртта очаква да я надживеем.