Милчо Кирилов Цветков
Кой, кой

Прекрачих оня ден и аз оттам,

но заслепен, си казах: чакай малко,

аз долу още не съм съвсем сам, ако

политна, кой ще каже жалко?

 

И се заех да ги броя: кой, кой? ще ме

помни подир трите дена. Колеги?

Надали, задачи рой ги гонят — мойта

млада смена!

 

Приятелите да, те ще напишат два-

три тъжни реда в некролога, ще се

сберат на чашка, ще въздишат,

— Отиде си, но пък

не бе подлога!

 

Майка и татко ще се радват

много,

да не говориме за дядо, баба!

Жена ми ще тъжи, ей богу,

— Ми аз му казвах, спри защо

ти трябва?

 

Сега какво ще правя сам-сама, знаеш,

че нощем се страхувам, и болка като

някаква кама,

се впива в мен, когато те сънувам.

 

Децата, щерките, ще плачат, една

тука, другата в странство, ще се

прегърнат, после ще закрачат,

всяка във всекидневното

пространство.

 

Роднини, свещ ще ми запалят, а

внуците, ах, таз сълза в окото,

обаче някой ден ще да се хвалят:

и Дядо го е давал през просото!

 

Прекрачих там, прогледнах и

разбрах,

един пътува, друг прави наука, стана

ми хладно и ме хвана страх,

че никой, ама никой не му пука.

 

И озарен от музата си казах, уви, и

там е страшна скука, и на вразите,

кукиш им показах, и ето ме при вас

(Хули!) отново тука!

КИ, София 2009-07-09 14:33 СЕТ, СГНР!