Милчо Кирилов Цветков
След сто по сто години

Не може да ми отнемеш,

тази нощ, до онази камина,

целувам те въпреки че ме

нямаше почти цяла година.

 

Знам, че е несравним,

моят с твоя бял стих,

как трудно е да те имам,

затова съм така тих.

 

Но крещя, падайки долу,

— Ти лети, присвила очи, от слънцето е,

широкополо, знаеш защо луната мълчи.

 

Нежна и невъзвратима, жарка нощ, стари

смокини, аз те целувам любима, след сто

по сто години.