Милан С. Димитриевич
Горско езеро

Тук зверовете идват да пият вода — чиста вода.

Някой дойде лютите си рани да изцери —

подхлъзне се и падне.

Водата нежно го поема.

 

Тук звездите идват да се оглеждат.

Някоя се подхлъзне и падне.

Там пониква водно цвете.

Върбите се навеждат да чуят разказа му.

 

Тук самодивите идват да се къпят — Кълна се в

Свентовит!

Най-красивата откъсне водното цвете и го

закичи в мокрите си коси.

 

Тук идват патици златокрили.

Тук утрата идват роса да гребнат.

Тук нощите идват да намерят своя покой.

Тук е убежището на горските извори.

(Превод от сръбски език: Меглена Божанова)