Мая Митова
В търсене на смисъла

На пристана на видимото стоят пасажери. Взират

се в задречното.

Прелистват книгата на мъглите му.

Предусещат предстоящите върхове.

И градовете в подножието им.

И сградите.

Освежават стъклописите им.

Украсяват с пера

случайните шапки на минувачите.

Лепят смътни лица върху силуетите им.

Обитават нереални адреси.

Преживяват възможности.

Получават ненаписани писма и им отговарят с

писмовни знаци излетели сякаш от друг живот.

Пускат преродения си вятър в написаното.

Позволяват му да ги заплита, размотава и вихри.

И преди да се е налудувал,

и преди да е пораснал,

да ги приласкае и укроти,

да им припомни смисъла,

който може би вали

зад върховете на илюзорното.