Мая Митова
Острови сред винени вълни

Отвлечи ме като дързък, древен мъж,

че самотно ми в нощта блестят косите, а

сърцето сляпа птица е в камъш, често губи

се, но с песните излита.

 

Отвлечи ме светло точно в тази нощ, щом

разлеят се във винено вълните и Луната

избродира мек разкош върху върховете им —

заскитаните.

 

Тайно приключение да е света, със сандали

за крилато бягство от капаните себични на

дома дето чужда воля спъва ме и стяга.

 

С вятъра, разкъсал тръпнещи платна, през

огърлица от острови да минем.

Ще съм в мрак Сеячка на виделина — прясна

ще съм ти вода и гъсто вино.

 

Звездни знаци ще се ронят с моя глас, ще

проблясват в плиснато небе от думи, сред

което ще се гмурваш в полусвяст и ще пиеш

магнетизма помежду ни.

 

Откъсни ме, ябълка съм и копнеж, спомен,

който като клон на две те скършва. Слезеш

ли до корен в мен, ще разбереш, че войната с

Троя никога не свършва.