Мая Митова
Фламенко за роза и кавалер

Тя е една дива роза от

стръмния бряг на

Андалусия.

Като ладия с горящи

платна

се носи навътре в

дълбокото.

Натам, където струните

разпиляват стъпките,

вълните се стопяват до

въздишка, а кастанетите

в нея препускат лудо и

с ласо от звуци крадат

реалността й. Карат я

да взриви стихиите на

най-невъзможните

ритми,

да отключи движенията си и

да танцува, осветена от

спонтанни фенери.

Да завърти

златните вретена

на звездите си,

да изпреде електричеството

им,

да го изтръгне от себе си, и

го хвърли в прибоя.

Да усили гърма му.

С пресипнали токчета, с

разбушувана рокля да

изригне,

да остави без дъх хуергата^[1]

и развихри подивелите ръце

на своя мургав мачо — вятъра.