Илиана Илиева
Блазе

Блазе, комуто може да мълчи, дваж

по блазе на тоя, що говори — той за

слепеца беден е очи, и песен е —

дори за глухи хора. Поетът е

кънтящият покой, на прясна и на

много стара рана, и ако не е той — не

зная кой ще я възпее, за да е

разбрана. Понякога е просто

светлина — прегърнала земята във

нирвана, и ако не е той — кой? — ей

тъй на! с душата си духа ни ще

нахрани.