Иван Ненков
Приказка за дарбата

Ти си младият майстор зидар на

живота в държавата влязъл,

безвъзвратно приятно белязан

между хората — с божия дар.

 

Господарят е адски добър, той

предлага награда голяма!

И с теслата по силния камък удряш,

удряш… Жестоко! До смърт!

 

Под ръцете ти расне дворец…

Ще достигнеш ли крехката мъдрост,

че талантът е твойта присъда —

твоят лаврово-трънен венец?

 

Колко планове беше скроил — да

иззидаш, каквото ще зидаш, после в

друга държава да идеш… Ала после ти

дават пари!

 

Виж, това е награда! Вземи я!

Ти отказваш подобна нелепост.

И те хвърлят в красивата крепост,

построена от тебе самия.