Иван Ненков
Село

Камбаната изпраща вест — без

думи всичко се разбира.

Трева, която не умира.

И камък, върху който днес

змията уморена спира.

 

Прегръдка на живот и смърт!

Зад есенните коловози — сълзи

на запустяло лозе.

Врати, отворени за път,

огънати от некролози.

 

Ликувай, тъжен кръговрат от праг

до прах, от кръст до къща, от топъл

хляб до хляб насъщен. Градът е

малко по-богат, когато в тебе се

завръща.