Елена Денева-Трифонова
Измиване на палитрата

Измивам всички тъмни страхове.

Остават само страхове пастелни.

Дъждът задвижва плачещите мелници

на нашите прозрачни умове.

 

Два остри камъка ще се докоснат.

Два остри камъка ще спят в брашното.

Ще дъвча думи вместо хляб, защото

дъждът глада за теб е омагьосал.

 

Аз вече не познавам глад за тебе.

И слушам охлювите как се плъзгат

забележими като рядък въздух по

синьото стебло на този ден.

* * *

в това време

с тоя дефицит

на мляко месо и истина

не си позволявай да бъдеш убит

от напудрената неискреност

не си позволявай да бъдеш сладникав

за да не заболи

то на тоя свят си се идва с викане с

кръв и с болка и синини и нали поради

защото гледаш все да не нараниш

виждаш: а, той отминал животът в

лъжи и опити да заспиш в това време, с

тоя дефицит на чисти съвести и

справедливост не позволявай да бъдеш

убит от премълчаване и не убивай