Димитър Христов
Бедността не е порок

Родих се беден, беден си живея, не мога

да фалирам, няма как. Поднасям здравец

вместо орхидея и по-щастлив съм от

богатия простак. Той за париците си все

трепери и безпощадно стиска се — пести,

земята и небето са му черни и е под ключ

зад четири врати.

А аз пилея всичко дето имам, защо ли да

пестя един петак и виждам как завижда

ми за трима и ме намразва ситият

простак. Париците за мен не са икона, но

как да обясня на богаташ, че даже да се

възкачи на трона, продал се е — и пак е

слугинаж.

А аз честта си горда не продавам, така

нараства моята цена, че чувствам се

щастлив и богоравен, за бедността си не

изпитвам грам вина. Не искам да крада,

не мързелувам, прехраната си заработвам

сам, без богаташи мога да битувам, но те

без мен загубени са, знам!

Щом няма как и от кого да крадне,

безпомощен е всеки богаташ, длъжник е

той на бедни и на гладни и на държавата

длъжник е дваж.