Димитър Христов
Наздравица за петела

Сред София, сред градското гъмжило

пропя петел. Отгде се беше взел?

Той кукуригаше със всичка сила и

завидях му, че е толкоз смел.

 

Забързаните сутрин столичани се

спряха, не повярваха дори, че жив

петел им пее — недоклан ли останал е? И

пее без пари!!!

 

Петелът, амбициран от успеха, дереше

се напет, със пълен глас и чувстваше се

рицар със доспехи, вместо с пера. Той

пееше в захлас.

 

Жените му — кокетните кокошки бе

някой умъртвил и замразил, а той,

червен, и със снага разкошна останал

беше сам и за резил.

 

Такава ария сега звучеше на горд петел,

ала вдовец и ние се почувствахме тъй

грешни пред болката на този хубавец.

 

Сполайти, петльо, днеска ни събуди с

геройско кукуригане след нощ, в която

господарят ти се чуди дали да вдигне

тост, наместо нож.