Димитър Милов
Монолог на класика

Не аз, стихът ми няма да се предаде — по

мъжки, честно ще ме защитава.

И безразлично пред кого, кога, къде ще

отстоява скромната си слава.

 

Ще дойде вестоносец в тих вечерен час и

за успехите му ще доложи.

Съвсем излишно е да се тревожа аз, щом

целия си дух във него вложих;

 

щом за света тревогите пулсират там, то

значи е със няколко живота и той без

мене няма да остане сам, щом има своя

поетична кота.

 

През времето ще бъде дух необходим —

ще води и заспалите ще стряска.

И все пак, вярвам, ще остане невредим и

ще засвети с целия си блясък;

 

и безразлично пред кого, кога, къде ще

отстоява скромната си слава…

Не аз, стихът ми няма да се предаде — по

мъжки, честно ще се защитава.