Димитър Милов
Сонет за волните крила

Бяла стряха очаква да спреш, пойна

птицо — да свиеш крило.

Но унеса в своя летеж, ти забравяш за

завист и зло.

 

Спри за малко в лилавия мрак — нека

въздуха друг да гребе.

Отдъхни, после вдигай се пак, там във

твоето волно небе.

 

Знаеш, в полет заякват крила, срещу

вятъра, в бурята зла…

Бързо скорост набирай сама —

 

във високото най си добре.

Колко жалко ще бъде — сачма твоя

полет внезапно да спре.