Десислава Георгиева
Сбъдване

Със сто катинара заключих сърцето си и

всичките ключове реката отнесе.

Не търсех Спасение, а само помилване —

плах жест на съдбата, случайно донесен.

 

Камбаните в мене — гласа си да чуят. Трепти

хоризонтът с пулсиращи зеници. Летях

само миг, прегърнала струята на чист

водопад над земните тленности.

 

А после погълна ме хладно течение, най-

светлата утрин тъй бързо отплуваше.

Прибрах си крилете и чаках да влезеш през

тази врата, която сънуваше.

 

Зад теб е самата река със заровени сто

ключа към моите сто катинара.

Сънят ми ще пази часа си на сбъдване,

защото сърце със Любов се отваря!