Десислава Георгиева
Светлик

Петнайсет хиляди звезди над

Охрид всяка нощ изгряват. От

Самуиловите дни, Войнишките

очи ни дават от свойта сила

светлина — днес пътят, за да си

намерим. Не за да търсиме вина

и да разбием чужди двери.

А себе си да съхраним, във

бъдното да сме огнище.

Предателствата да сломим, да не

убиваме за нищо.

Кръвта по вени да тече, а не да

плиска неразумно. Животът

даден е да е — един Светлик,

пулсиращ умно. И там на хълма,

всяка нощ — духът на Самуил е

стража. Ръка да подадем, не

нож.

И истината да разкажем…