Георги Драмбозов
Годеници

В памет на майка и татко

Аз още пазя годежното пръстенче! —

рече той и замина в чужбина.

Тя пред Дева Мария се кръсти:

— Дано там няма друга любима!…

 

И му чува гласа неочаквано:

— Ще ти пия с целувки сълзите,

ще разпръсна в душата ти мрака, ще се

любим сами под звездите.

 

Ще простиш толкоз дълго отсъствие! —

нося снимката ти до сърцето, женски

ласки по пътя отблъсквам и смъртта

гледам право в лицето.

 

Тази снимка тук ми е пазителят, моят

ангел-пазител докрая.

Моля Господа, моля Спасителя — тук е

Адът, при тебе е Раят.

 

Ти за мен Пенелопа си, вярната, ти за

мене си просто светица — преболим ли я с

тебе раздялата, пак ще сме годеник с

годеница.