Владимир Илиев
Не искам…

Не искам да живея спокоен и честит, да

бъда аз доволен, охолник непознат,

когато мъка има по този свят богат и

страда някой нейде в мизерия и глад.

 

Не искам да съм сам, защото те обичам и

любовта ти ми е по-нужна от живот и

когато любима те наричам, в очите ти аз

виждам лазурен небосвод

 

Да, знам, да обичаш, е тъй тежко, но човек се

ражда за любов и макар и да има мъка

нечовешка, ще има и за мене обич под звездния

покров…