Ваня Иванова
Принцът на мечтите

Спрях да търся принца от мечтите

стига вече мисли и терзания, златна

есен пропълзя в гърдите и попари

всякакви желания.

 

Като жълта котка денем дреме

кротко пред запуснатата къща — в

късна доба, до петляно време всяка

нощ в съня ми се завръща.

 

С меки лапи влиза ми в душата, с

остри нокти спомените драска,

издълбава чувствата, лицата, и

заменя ги с фалшива маска.

 

Късен странник хлопа по вратите —

дълго скитал, тук при мене свърнал,

като принцът — онзи от мечтите, само,

че в жабок се е превърнал.