Ваня Иванова
Бяло, бяло

Нищо, че нощта като старица

метнала е черно наметало — зъзнат

в мрака дървеса и птици, а в

душата ми е бяло, бяло!

 

Нищо, че през тъмните полета не

препуска Дядо Мраз с шейната и не

пеят весели звънчета, топло ми е

някак на душата.

 

Топло е и светло на душата, за това,

че у дома се връща и припламва

весело елхата, сякаш мама е отново

вкъщи.

 

Смях и песни — толкова е просто,

днес е празник, времето е спряло,

светли спомени са ми на гости и в

душата ми е бяло, бяло…