Валери Станков
Бедняк дойдох, бедняк ще си отида

Не знам какво светът за мен си мисли? — понякога бе с мене много лош.

Навярно във световните регистри ще ме запишат — мъж без пукнат грош.

Съдбата никак с мен не бе благата — с едната даде! — сетне с двете взе. Към

всекиго протягах си душата! — с мръсниците не съм бил биз-бизе. Знам как се

диша с две, и как със 200! — но в делвата със мръсните пари

 

не топнах длани — и не ги оплесках! — опастрих си ги — благи и добри.

С тях вдигнах дом за светлата си челяд — и с обич милвах не една Жена.

Додето Бог отдъхва си в неделя, ми прати Мир, Любов — и Светлина.

Не съм изрекъл никому обида — знам! — Пътят ми отвъд ще бъде лек. Бедняк

дойдох — бедняк ще си отида! Помнете ме? — един добър Човек.