Валери Станков
Едно кълбенце обич и надежда

… и аз в немилостивата Сахара пустинните си кръгове въртях, душата

си обърнах със хастара, додето гълтах пепелаци прах, връхлитаха ме

гибли, зли самуми, а Океанът все тъй бе мираж! — но не забравих

благите си думи в молитвата си тиха „Отче наш!“, сред мумии

на мъртви Фараони! — и пирамиди, дето нямат чет,

 

Валерий? — питах, — тебе кой те гони, и бръсне ли те някой за Поет, доде

трамбовах гърбавите дюни и рой надежди дишах с пълна гръд, все надах

се, че Бог ще ме целуне, и ще ми пожелае: — Прав ти път! Но Господ Бог

не всекиго наглежда! — аз вече и с това се примирих. Търкулнах ви го с

Обич и Надежда кълбенцето на моя светъл стих.

1 февруарий 2022 г. гр. София, 16:00 ч.