Валентина Шейтанова
Щастие

Издребнява животът с годините.

Става нищожен. До прехрана се свежда, до дом и

един телевизор, до изтръпнали длани, в които не

можеш да сложиш нищо ново и гладиш отдавна

износени ризи.

 

Издребняват и болките.

Вече отдавна си свикнал.

Шепа хапчета — спасителна сламка.

За нея се хващаш. Изведнъж се усещаш неискан,

ненужен за никого и изпълваш със спомени своите

нощи горчащи.

 

Издребнява животът, но всичко останало расне.

Всяка глътка кафе се превръща в световно събитие. Всеки

мирис на цвете е взрив от вълшебство и страсти. Всеки

изгрев — божествен спектакъл. Възторг за очите. Всяка

капчица дъжд е изящна надежда за чудо.

Всеки смях на дете възкресява духа на растежа.

 

В листопадите има и смърт, и божествена лудост, а

ветрецът, случаен, докосва с убийствена нежност…

Издребнява животът, а всичко останало расне (всяка

стъпка е трудна, но тя означава победа, ослепяват очите —

душата започва да гледа) и макар да е странно, тъй дребен,

прилича на щастие.