Валентина Шейтанова
Портрет на птица

Перата й са лъскави мълчания

от хиляди нюанси на дъгата.

Очите й поглъщат разстояния.

Крилете й раздират небесата.

 

По ноктите й, впили се в простора, висят

парчета преживени полети, а в кухите й

кости е трезорът от облачни въздишки с

вкус на пролет.

 

Гласът й раздробява тишината

и в песен вдъхновена я изпява.

Тя няма дом. Живее в свободата си

защото само нея заслужава.