Валентин Евстатиев
Ще те целуна в полунощ

Страх ли те е, съвършена моя?

Страшно е да бъдеш съвършен.

Мона Лиза е зад десет слоя

кварцово стъкло в един музей.

 

А пък ти си толкоз немузейна…

Нямаш броня против страхове.

В този свят на възрастни съмнения

приказката в полунощ ще спре.

 

И тогава ще ти бъде трудно.

Ще се свият белите крила.

Ще се чудиш имаш ли си чудо,

или просто луда си била.

 

Затова ти пиша тези думи.

Може би светът навън е лош,

ала вярвай в този помежду ни.

Аз ще те целуна в полунощ.