Атанас Капралов
Обреченост

Изпитвам яростна потребност да

кажа истините грозни: народе,

хем си влюбен в себе си, хем от

комплекси изтормозен;

 

хем лаком си за чужда слава, хем

лъч от своята не спастряш; хем

някой друг уж те предава, хем

ти пък — челото си красно;

 

хем пищни оргии сънуваш, хем

само за огризки купен; хем

честните безстрашно псуваш,

хем пред лъжците кръста чупиш;

хем всяка нощ крадеш звездите,

хем в тинята затъваш денем; хем в

рая силиш се да литнеш, хем в

ада кацаш неизменно…

 

Жестоки истини.

До ужас!…

Защо ли сричам ги, за бога?

Макар и срамни, и ненужни, докрай

да ги мълча — не мога.

И ги търкулвам като камък сизифов

към върха далечен:

хем да ни смазват с гузна памет,

хем да ги борим с дух обречен!