Ани Русева
Милост…

Милост сърцето ми проси, не за онзи,

небесния рай, а за този свят с толкова

трудни въпроси, без отговор останали

докрай.

Милост за подарения ден да изпрося, в

свят със смисъл подреден, да дарявам

малкото радости, които нося, да раздавам

обич всеки ден.

Милост за стените зазидани, зад които се

крие всеки от нас, милост за птиците в

студа през зимите, останали в снега без

глас.

Милост за уроци ненаучени да науча, да ценя

доброто, което получавам, милост за

мъдростта, която вдъхновява, милост за оня,

за когото нещо означавам, милост за всяко

начало без край, милост за Любовта, която

превръща Земята в мечтания Рай.