Ангел Атанасов
Едно момиче с поглед на цветя

Едно момиче с поглед на цветя обърна се

случайно да ме види и аз преди да се опомня, тя

помоли за черупчици от миди.

 

И сам, прехвърлил четирийсетте, се чудех как на

себе си да кажа, че утре като мъничко дете с една

торбичка ще обхождам плажа.

 

Ще гледам как черупките блестят край

тайнствената мрежа на вълните, и ще се питам със

момчешки яд къде са тези охлювчета скрити.

 

Какво ли бе подпалило у мен на погледа й синьото

езиче?

Пътувам в този спомен всеки ден, да седна пак

край милото момиче.

 

А в зимната пътека към дома снегът блести под

стъпките ми хрупкав и аз нали не съм добре с ума,

й търся в него мидена черупка.

2019