Ангел Атанасов
Нима и ти си расла в този град

Нима и ти си расла в този град, зазидана в

панелните комплекси и аз съм те изгубил, още

млад, а ето че и днес не знам къде си…

 

Минавала си в есенната кал сред хората,

в балтоните си скрити и как дори веднъж не съм

видял отблясъците твои по стените,

 

не съм дочул, залутан, глух и ням в мъглата на

вечерните ехтежи, вика на ужас в мен, че аз съм

сам, а някой друг е нощем с тебе нежен…

 

Нима и ти си расла в този град?

Така и не поиска да ми кажеш…

И пак вървя, и сам, и непознат, за хората от

сивите етажи,

 

нощта над мен се спуска и блести в съзвездия на

лампите безброя и някъде, под някоя си ти, но

няма да узная, че е твоя,

 

ти няма да узнаеш, че сега една сълза към

устните ми слиза и с капката топяща се тъга

гаси се и жарта по теб, по близост.

24 декември 2019 — 25 март 2020