Александра Ивойлова
Звездата на отсъстващия

И никой на света не идва —

преди да се отвори

пространството

на нечие отсъствие.

Защото въздух няма да достигне

за неговия дъх.

И място във пръстта,

където да вдълбае

свойте стъпки.

Мълчание на камък и песен птича

ще трябват за слуха му.

И късче синьо,

свободно

от погледа на всеки друг мечтател.

Там вечер ще изгрява

новата звезда — единствено

за него в небето ще блести

звездата на отсъстващия.