Андрю Мортън
Даяна (8) (Нейната истинска история)

Ако се замисля, ще полудея

Принцесата обядвала с приятелка в „Сан Лоренцо“, когато разговорът им бил прекъснат от бодигарда, който съобщил, че големият й син Уилям е пострадал в училище. Подробностите били съвсем малко, но било ясно, че принцът е ударен силно по главата, докато играел на игрището за голф със свой съученик. Даяна бързала натам, Чарлс тръгнал от Хайгроув към кралската болница Бъркшър в Рединг, където откарали Уилям за изследвания.

Докато правели снимка на главата му, лекарите посъветвали родителите да го преместят в детската клиника в центъра на Лондон. Даяна пътувала със сина си в линейката. Неврохирургът Ричард Хейуърд, личният лекар на кралицата д-р Антъни Досън и няколко други лекари обяснили, че Уилям има фрактура на черепа и се налага незабавна операция под пълна упойка. Казали също, че макар и малки, съществуват сериозни рискове при самата операция, както и възможност мозъкът да е наранен.

Доволен, че синът му е в сигурни ръце, принц Чарлс напуснал болницата и отишъл на представление на „Тоска“ от Пучини в Ковънт Гардън, където бил домакин на тържество, по случай пристигането на дванадесет висши чиновници от Европейската общност. А междувременно принц Уилям, държейки ръката на майка си, бил откаран в хирургията. Операцията траяла 75 минути. Даяна нетърпеливо чакала в съседна стая, докато Ричард Хейуърд не й съобщил, че синът й е добре. Казала, че това бил един от най-дългите часове в живота й. Докато седяла при сина си, принц Чарлс потеглил на север към Йоркшир на екологична мисия.

На другата сутрин, уморена и напрегната, Даяна била дълбоко загрижена от сутрешните репортажи във вестниците, в които се обсъждала възможността принц Уилям да страда от епилепсия. Това била само още една тревога. Докато обсъждала това със своя приятелка, казала: „Майката трябва да защитава децата си както в добрите, така и в лошите неща“. Не само тя мислела така. Докато мъжът й бродел из Йоркшир със зелената си мисия, цяла фаланга от психолози, наблюдатели на кралската фамилия и възмутени майки порицали поведението му. Едно заглавие във вестник „Сън“ питало: „Що за баща сте Вие?“.

Решението на принца да постави на преден план задълженията си шокирало обществеността, но не изненадало Даяна. Приела отсъствието му заради операта като нещо обикновено. Приятелка, с която разговаряла веднага след като принц Уилям бил изнесен от операционната, казала: „Ако беше изолиран случай, би било невероятно. Но тя не бе изненадана. Просто се потвърди това, което мисли за него, както и фактът, че мъжът й няма отношение към децата си. Даяна нямаше никаква подкрепа от страна на Чарлс“.

Когато принцът узнал за негодуванието на обществеността, реакцията му отново не била изненадваща за принцесата: обвинил нея. Набедил я, че е превърнала в „ужасна безсмислица“ случая. Кралицата, която знаела за това от Чарлс, била направо шокирана, когато Даяна й казала, че внукът й бавно се поправя и че операцията е била сериозна, а не просто зашиване на рана.

Коренно различният начин, по който двамата реагирали на инцидента с принц Уилям, публично оголил онова, което хората от най-близкия им кръг от известно време знаели: бракът от вълшебната приказка бил приключил. Този толкова обсъждан съюз, започнал с големи надежди, сега стигнал до безизходицата на взаимните обвинения и студеното безразличие. Принцесата споделила с приятели, че тяхната духовна връзка свършила в деня на раждането на принц Хари през 1984 година. Съпрузите, които от години имали отделни спални, спрели да спят заедно по време на официално посещение в Португалия през 1987 година. Нищо чудно, че Даяна сметнала една статия в списание „Татлър“ за много весела поради непреднамерената си ирония. В нея се поставял въпросът: „Дали принц Чарлс не е прекалено сексуален за свое добро?“.

Взаимната им антипатия е толкова силна, че приятели отбелязват раздразнението на Даяна, когато той е наблизо. На свой ред Чарлс гледа на жена си с безразличие, примесено с омраза. Когато един неделен вестник коментирал как принцът пренебрегнал съпругата си на партито в Бъкингамския дворец по случай деветдесетата годишнина на кралицата Майка, Даяна отбелязала пред приятели, че учудването им й се струва странно. „Чарлс навсякъде ме пренебрегва и отдавна го прави. Просто ме отминава.“ Тя дори и не си помисля да се намесва в неговите специални интереси към архитектурата, околната среда или селското стопанство. Болезненият й опит й подсказва, че нейните предложения ще бъдат посрещнати със зле прикрито презрение. „Той я кара да се чувства интелектуално несигурна и непрекъснато й напомня за това“ — отбелязва техен приятел. Когато Чарлс завел съпругата си на представлението на „Жена без никакво значение“ по случай четиридесет и третия си рожден ден, иронията не останала незабелязана от приятелите му.

Мъж с безспорен чар и чувство за хумор, принц Чарлс притежава и безпогрешната способност да смразява онези, които не се съгласяват с него. Майката на Даяна почувствала тази безпощадна черта на характера му, както и коравосърдечната му природа, на кръщаването на принц Хари. Когато принцът й се оплакал, че дъщеря й родила момче с рижава коса, госпожа Шанд Кид — жена със силен характер — му казала без колебание, че трябва да бъде благодарен задето синът му се е родил здрав. От този момент принцът на Уелс на практика изключил тъща си от своя живот. А това я накарало още повече да съчувства на дъщеря си.

Пропастта между двамата сега е твърде голяма, за да може да бъде преодоляна заради техния имидж. На 29 март 1992 година, докато Даяна била на скиваканция в Лех, Австрия, умира баща й. Искала да тръгне към къщи сама, като остави децата с Чарлс. Когато той настоял да се върне заедно с нея, му казала, че е малко късно да влиза в ролята на загрижен съпруг. В скръбта си не желаела да бъде отново част от публичната кралска схема. Този път наистина се запънала. Седяла в хотелската стая и спорела с мъжа си, с неговия личен секретар и със секретаря по печата. Всички настоявали той да се върне заради обществения си престиж. Отказала. Накрая се обадили на кралицата, която била в Уиндзор, за да стане арбитър в горчивия спор. Принцесата се подчинила на нейната заповед да се върнат заедно. На летището естествено били посрещнати от пресата, която веднага информирала, че принц Чарлс подкрепя лейди Даяна в момент, когато тя се нуждае от помощ. Всъщност веднага щом пристигнали в Кенсингтънския дворец, принцът поел към Хайгроув и оставил Даяна да тъгува сама. След два дни отишла на погребението с кола, а принцът пристигнал с хеликоптер. Приятелката, с която Даяна споделила това, коментира: „Той пътувал с нея до къщи само заради своя имидж. Даяна чувстваше, че поне когато скърби за смъртта на баща си, може да й се даде възможност да се държи както иска, вместо да я карат да участва в маскарад“.

Близка нейна приятелка казва: „Даяна сякаш се ужасява от присъствието на Чарлс. Дните, в които е най-щастлива, той е в Шотландия. Когато той е в Кенсингтънския дворец, е направо безпомощна като дете, като че ли губи почва под краката си“.

Даяна се променя дори физически. Когато мъжът и е с нея, речта й, която обикновено е бърза, енергична, със силна окраска, веднага става друга. Гласът й започва да звучи равно, отговаря едносрично и в интонациите й се промъква умора. Подобно е звученето на гласа й, когато говори за развода на родителите си и за това, което нарича „мрачните времена“ — животът й в кралското семейство докъм края на 80-те години, когато се е почувствала напълно съсипана.

В присъствието на Чарлс се превръща в момичето, което е била преди десет години — кикоти се за глупости, гризе си ноктите (навик, който бе преодоляла) и придобива вида на преследвано нервно еленче. Напрежението в техния дом, когато са заедно, е осезаемо. „Атмосферата в двореца Кенсингтън е различна, щом той е там. Напрегната е, както и самата Даяна. Тя няма свободата, която би желала да има. Много е тъжно да наблюдаваш това.“ Един друг чест гост, нарича къщата „Лудницата“.

Когато веднъж принц Чарлс се върнал от частно посещение, Даяна била толкова потисната от неговото присъствие, че направо избягала от двореца. Обадила се на приятелка, която скърбяла за загубата на свой близък. Чула я как плаче и рекла: „Добре, веднага идвам!“. Както казва тази приятелка: „Тя пристигна незабавно, но бе видимо разстроена. Каза ми, че е дошла заради мен, но и заради себе си. Мъжът й се появил и тя просто трябвало да избяга“.

Доколкото е възможно, живеят отделно и се събират само за да поддържат прилична фасадата. Тогава обществеността може да зърне тяхното двойствено съществуване. На миналогодишните финали по футбол седели заедно, но по време на мача не си разменили нито поглед, нито дума. Наскоро на мач по поло в Индия, където били, принц Чарлс не улучил бузата на жена си и я целунал по шията. Дори хартията за писма с преплетените им инициали вече е изхвърлена и всеки има своя.

Когато тя е в Кенсингтънския дворец, той е в Хайгроув или Балморал. Както казва Джеймс Гилби: „Техният живот преминава в пълна изолация. Не си звънят късно вечер и не си задават въпроса как е минал денят им. Това просто не се случва“.

По време на един наскоро състоял се обяд Даяна разказала на своя приятелка, майка на три деца, инцидент, който подчертава не само сегашното състояние на брака им, но и загрижеността на нейния син Уилям. Седмицата, когато Бъкингамският дворец решил да обяви официално раздялата на херцога и херцогинята на Йорк, била по разбираеми причини време на изпитание и за Даяна. Тя щяла да загуби една приятелка и знаела, че обществеността отново ще съсредоточи вниманието си върху нейния брак. Принц Чарлс обаче не бил трогнат от фурора, съпътстващ раздялата. Прекарал цялата седмица в обиколки на имения, откъдето събирал материал за книгата си по градинарство. Когато се върнал в двореца Кенсингтън, не разбрал защо жена му се чувства разстроена и потисната. С лека ръка пренебрегнал оттеглянето на херцогинята на Йорк и както обикновено се впуснал да критикува обществените изяви на Даяна и особено посещението й при Майка Тереза в Рим. Дори вече свикнал на разправиите, персоналът бил изумен от отношението на Чарлс и съчувствал на Даяна, която казала на съпруга си, че ако той не промени отношението си към работата й, тя ще трябва да размисли за положението си. Обляна в сълзи, се качила горе и влязла в банята. Докато идвала на себе си, принц Уилям подпъхнал под вратата няколко носни кърпички и казал: „Не мога да те гледам тъжна“.

Даяна всекидневно е измъчвана от дилемата на своето положение. Разкъсвала се между дълга си към кралицата и нацията, и желанието да намери щастието, за което копнее. Но за да намери щастието, трябва да се разведе; ако се разведе, неминуемо ще изгуби децата си, за които живее и които й носят толкова много радост. В същото време трябва да понася общественото мнение, за което самотата в живота й е неизвестна и приема усмихнатото й лице за даденост.

Приятелите й наблюдават разпадането на нейния брак през последните три години и виждат, че той е стигнал до точката, в която се е превърнал във война, и промяна на посоката не се очаква. У дома пререканията са относно децата и връзката на Чарлс с Камила Паркър-Боулс. Даяна е запазила една фраза от най-яростните им сблъсъци: „Запомни, че аз съм майка на децата ти!“. И тъкмо тази фраза експлодира, когато предмет на спора е Камила.

Царедворците често стават очевидци на престрелките им. Когато след публичното му порицание по време на инцидента с Уилям, принц Чарлс ближел раните си, неговият личен секретар главнокомандващ Ричард Айлард се опитал да изглади нещата. Той пратил паметна бележка на господаря си да направи така, че да се появява по-често на публични места с децата. И поне да дава вид, че се държи като сериозен баща. В края на посланието си написал с главни букви и с червено мастило една-единствена дума: „Опитайте“.

Това за известно време дало резултат. Забелязали Чарлс да води принц Хари на училище и го фотографирали как язди кон и кара колело заедно със синовете си в имението Сандрингам. Но скромният успех на Ричард Айлард бил за Даяна цинично лицемерие, тъй като принцесата знаела много добре доколко Чарлс се интересува от децата си.

Джеймс Гилби казва: „Даяна мисли, че е лош баща, баща егоист, чиито деца трябва да се съобразяват с това, което прави той. Той няма да направи нищо за тяхно добро, ако му се налага да закъснее, да отмени среща или да промени нещо в разписанието си. Това е отражение на начина, по който е бил възпитан и се повтаря и повтаря в историята. Затова Даяна се натъжи толкова много, като го видя сниман с децата как язди из Сандрингам. Когато говорих с нея, тя на практика едва сдържаше гнева си, защото мислеше, че снимката го показва като добър баща, а в действителност нещата са съвсем други“.

Прекалено загрижена за децата си, Даяна ги обсипва с любов, прегръдки и привързаност. Те са нейната стабилност и равновесие в преобърнатия й живот. Обича ги безусловно и абсолютно и целенасочено работи за това, да не страдат в детството си, както е страдала тя. Принцесата лично избира училищата, дрехите и планира излетите им. Съобразява ангажиментите си с техния график. Само един поглед към нейния дневник показва, че се движи около техните училищни пиеси, края на срока, излетите. Синовете са на първо място в живота й. И докато принц Чарлс изпраща прислугата в училището на Уилям, за да му занесат плодове от имението Хайгроув, Даяна намира време, за да го развеселява от тъчлинията, докато играе в училищния отбор по футбол. И въпреки че момчетата приемат отсъствията на баща си, има моменти, когато силно желаят да го видят. След счупването на ръката си Чарлс, за голямо учудване на сина си Уилям, прекарал дълго време в Шотландия. Даяна съобщила на съпруга си, че детето е обидено и принцът му изпратил няколко факса, написани на ръка, в които описвал с какво се занимава.

Приятелството на Даяна с капитан Джеймс Хюит, предизвикало много коментари в пресата, се затвърдило именно защото той станал любимият „чичо“ на нейните момчета. По време на посещенията си в Хайгроув Хюит, който бил добър играч по поло, проявявал чувство за хумор и сдържаност, напомняща идолите на 30-те години. Научил Уилям и Хари на тънкостите в ездата. Помогнал и на Даяна да преодолее нежеланието си да язди. Този изключително очарователен мъж бил весела компания за нея, когато се нуждаела от рамо, на което да се облегне, поради пренебрежението на мъжа си. По време на приятелството им Даяна му помагала да избира някои от дрехите си и му правела изискани подаръци. Посетила семейната му къща в Девън няколко пъти, където била посрещната от неговите родители. В нейния трескав живот тези уикенди били за дни на отмора.

Макар че тяхното приятелство значително избледняло, задълго Хюит бил важна фигура в живота на Даяна. Дистанцията, която сега разделя кралската двойка, се демонстрира и от факта, че всеки от тях си събрал батальони от приятели в своя подкрепа. Даяна може да споделя проблемите си с тесен кръг приятели, между които са Каролин Бартоломю, Анджела Серота, Катрин Сомс, херцогът и херцогинята на Девъншир, Лучия Флеча де Лима — съпруга на бразилския посланик, сестра си Джейн и Мара и Лоренцо Берни.

От своя страна принц Чарлс разчита на Андрю и Камила Паркър-Боулс, които живеят съвсем близо до Хайгроув, сестрата на Камила Анабел и нейния съпруг Саймън Елиът, Чарлс и Пати Палмър-Томпкинсън, консерватора Никълъс Сомс, писателя философ Лорънс ван дер Пост, лейди Сюзън Хъси — дългогодишна придворна дама на кралицата, лорд и лейди Трайън и на холандската двойка Хю и Емили ван Катсем, които наскоро купили имението Анмър Хол близо до Сандрингам.

Даяна ги нарича „Групата от Хайгроув“. Те ухажват съпруга й и й отправят неискрените си чувства, като изцяло се съюзяват с неговата представа за брака и децата. В резултат на това, с разпадането на брака, приятелствата се сгромолясват. Веднъж Даяна нарекла Емили ван Катсем най-добрата си приятелка. Тъкмо тя й казала за връзката на Чарлс с Камила Паркър-Боулс. Неизбежно обаче подозренията нарастват. Когато миналата година семейство ван Катсем дали вечеря в чест на принц Чарлс и неговия кръг, принцесата заподозряла, че датата е така избрана, че тя да не може да присъства, тъй като имала отдавна поет ангажимент.

В седмицата, в която е тридесетият рожден ден на Даяна, става ясно как семейните приятели са станали участници във враждата на кралската двойка. Едно национално допитване до общественото мнение показва, че принцесата е най-популярният член на кралското семейство, но получава публичен шамар и от първата страница на „Дейли мейл“. В репортажа се разкрива фактът, че Даяна отказала предложението на съпруга си да организира в Хайгроув парти по случай рождения си ден. Ясен бил намекът в изявленията на приятелите на Чарлс, че Даяна се държи неразумно. Когато той подхвърлил идеята за парти, войната в Залива била в разгара си. Тя сметнала, че да се прави парти, би било лекомислено, още повече че във войната участват британски войски. А и самата идея за развлечение, на което ще присъстват интимните приятели на Чарлс, не била особено привлекателна за принцесата.

Статията във вестника ясно показвала, че принц Чарлс се оплаква от жена си на приятели, които са готови да вземат неговата страна. И макар че настоявал, че няма вина за публикацията, това хвърлило сянка върху рождения й ден, който скромно отпразнувала със сестра си Джейн и децата си. Този ден станал начало на сериозно влошаване на отношенията между двамата.

Последвалите враждебни статии ги принудили да се сближат поне в публичните си изяви. Принц Чарлс променил ангажиментите си, за да се появява по-често с Даяна на обществени места. Заради пресата решил да прекара с нея поне част от десетгодишнината от сватбата им. Само след няколко седмици примирието било нарушено. Тяхната окончателна раздяла е на практика вече официална. Но приятелите на Чарлс не са единствената причина, поради която Даяна не обича дома им в Хайгроув. Тя говори за отиването си в него като за „връщане в затвора“ и рядко кани там приятели или близки. Както казва приятелят й Джеймс Гилби: „Даяна не обича Хайгроув. Знае, че Камила живее наблизо и колкото и усилия да полага, не може да го почувства като свой дом“.

И така, коя е жената, която толкова я дразни? От момента, в който снимките на Камила изпаднали от дневника на Чарлс по време на медения месец, до ден-днешен у Даяна се таи подозрение, омраза и ревност към жената, която Чарлс е обичал и загубил през ергенските си години. Дъщеря на богат търговец на вина, Камила произхожда от семейство с много аристократични корени. Неин брат е авантюристът писател Марк Шанд, който бил придружител на Бианка Джагър, а сега е женен за Клио Голдсмит, племенницата на милионера Голдсмит. Прабаба на Камила е Алис Кепъл, дългогодишна любовница на крал Едуард VII, и омъжена за офицер от кралската армия. Веднъж казала, че нейната работа е „първо да се поклоня и после да скоча в леглото“.

В ергенските си години съпругът на Камила Андрю Паркър-Боулс бил елегантен мъж, популярен сред обществото от дебютантки. Преди женитбата си през юли 1973 година очарователният офицер бил компаньон на принцеса Ана и на внучката на сър Уинстън Чърчил Шарлот.

Чарлс срещнал Камила за първи път, докато служел във флотата, а тя се срещала с неговия приятел Андрю — тогава капитан от кралската кавалерия. Принцът бързо бил покорен от жизнената и привлекателна млада жена, която споделяла неговите увлечения по поло и лов. Според биографката на Чарлс Пени Джунър той страстно се влюбил в Камила. „Тя бе влюбена и би се омъжила за Чарлс при най-малката покана от негова страна. За жалост не й предложи. Той се колебаеше и двоумеше, не можеше да устои на очарованието на други жени и Камила се отказа от него. Едва когато си замина завинаги, Чарлс осъзна какво е загубил.“

Сега Камила е на 43 години и е майка на две деца. Принц Чарлс е кръстник на големия й син Том, а на нея в обществото гледат като на надеждна сърдечна приятелка.

Даяна често обсъждала тревогите си относно Камила с приятеля си Джеймс Гилби. Той слушал със съчувствие, докато изливала гнева и терзанията си. Казва, че принцесата не може да забрави приятелството, което едно време имал Чарлс с нея. „В резултат на това бракът им е станал игра на догадки. Самата мисъл за Камила подлудява Даяна, и аз я разбирам. Какво по дяволите прави тази жена в дома й? Това е според Даяна огромната несправедливост в нейния живот.“

Гилби познавал Даяна от малка, но се сближил с нея на едно парти на Джулия Самюъл. Говорили до късно през нощта за своите сантиментални истории — той за изгубената си любов, тя за проваления си брак. През лятото на 1989 година под натиска на кралската фамилия и на собственото си семейство Даяна се опитала да съживи брака си. Дори се съгласила, че раждането на още едно дете може би ще реши въпроса. Това обаче било посрещнато с безразличие, което и до днес характеризира отношението на Чарлс към нея. Когато той лекувал счупената си ръка в Хайгроув и Балморал, Камила Паркър-Боулс често била сред гостите там, а Даяна стояла в двореца Кенсингтън нежелана, необичана и унизена. Тя изливала чувствата си пред Джеймс Гилби: „Просто ми дойде до гуша. Ако позволя всичко това да ме тормози, ще се разстроя още повече. Затова трябва да работя много, да излизам често. Ако се спра и се замисля, ще полудея“.

Както една тяхна обща приятелка отбелязва: „Не можем да обвиняваме Даяна за нейния гняв, при положение че съпругът й поддържа тази дълга връзка с Камила. Бракът им се влоши прекалено много, за да може Чарлс отново да бъде спечелен. Твърде късно е“.

През последните две години обновеното самочувствие на Даяна и добрите съвети, които получава, са притъпили гнева й към Камила. Започнала е да гледа на нея като на полезно средство, с което държи съпруга си извън своя живот. И все пак има моменти, когато все още чувства, че безразличието на Чарлс я ранява дълбоко.

Тези две жени, хванати във вечен враждебен триъгълник, се срещат на обществени места и болезнено се стараят да се избягват взаимно. Даяна е развила техника да намира възможно най-бързо Камила сред тълпата и после, в зависимост от настроението си, да проследява погледа на Чарлс, или просто да не гледа към нея.

Все още има приятели, които смятат, че яростната ревност на принцесата към мъжа й, е отражение на дълбокото й желание да го спечели отново. Тези хора обаче са малцинство. Повечето са настроени песимистично за бъдещето. Мислят, че трябва да стане чудо и че тези двама души, които имат толкова много да дадат на света, не могат да го направят заедно.

Когато приятелите им разговарят за техния брак, често се чуват думите „няма никаква надежда“. Както казва близка приятелка на Даяна: „Тя се справи с всички предизвикателства, които нейното положение й подхвърли, и превърна обществения си живот в изящно изкуство. Но най-важният въпрос е, че не е удовлетворена като жена, тъй като между нея и мъжа й няма нищо“. Безкрайните конфликти и подозрения в личния им живот неминуемо оцветяват и обществените им прояви. Вместо да работят в партньорство, принцът и принцесата действат поотделно, по-скоро като ръководители на съпернически компании. Както си спомня един бивш техен служител: „Ние много бързо разбирахме на чия страна сме — на неговата или на нейната. Нямаше средно положение. Има една вълшебна граница, която царедворците могат да прекрачват само един или два пъти. Ако го правиш по-често, си изхвърлен. Това не може да бъде основа на стабилна кариера“.

Подобни чувства изразяват и отговорни служители от Кенсингтънския дворец. През февруари тази година внезапно подаде оставка Дейвид Арчибалд, финансовият директор на принц Чарлс. Персоналът и в двете канцеларии смяташе, че основната причина да напусне, е атмосферата на взаимно недоверие и ревност между двете антагонистични канцеларии. Както винаги принцът на Уелс, който бил наречен „най-лошият началник във Великобритания“, обвинил за това жена си. Арчибалд имал много причини да напусне. В последно време съперничеството между Чарлс и Даяна се изразява и в дребните, и в патетичните неща. Първият публичен знак за това бяха двете речи, които държаха в един и същ ден: Чарлс за образованието, а Даяна за СПИН.

Едва завърнали се от посещението си в Канада, принцесата седнала да напише благодарствени писма на различните правителствени и благотворителни организации, които спомогнали за уреждането на пътуването им. Когато обаче писмата били дадени на Чарлс да ги прегледа и подпише, той навсякъде задраскал думата „ние“ и я заменил с „аз“.

Това не е нещо необичайно. През януари 1992 година той изпратил на Майка Тереза от Калкута, която се възстановявала след сърдечно заболяване, букет цветя лично от свое име. За Даяна това нямало значение, тъй като тя отлетяла за Рим и посетила в болницата жената, на която толкова много се възхищавала.

Би било погрешно да се смята, че състезанието между принца и принцесата се води на равни начала. Даяна може и да е по-привлекателна за пресата и обществеността, но вътре в двореца е контролирана от съпруга си, който винаги има последната дума. Всичко в крайна сметка решава той. Когато предложила да се основе благотворителен тръст на нейно име, за да се събират пари за различни цели, Чарлс й отказал, защото знаел, че това ще отклони средства от неговия благотворителен тръст.

По време на войната в Залива Даяна имала идея да се посетят британските войски, разположени в Саудитска Арабия. Личният секретар на кралицата обаче се намесил и планът бил осуетен, тъй като се сметнало, че трябва да отиде по-старши член на кралската фамилия. Принц Чарлс отпътувал натам, а Даяна отишла в Германия, за да се срещне със семейства на войници.

Непрестанното съперничество в тяхната работа се подсилва и от булото на потайност, в което се обвиват вражеските канцеларии. В атмосферата на потискаща подозрителност е необходима постоянна потайност. Даяна трябва да бъде и много бдителна. Има много очи и уши, както и полицейски видеокамери, които хващат всеки гневно повишен глас и виждат всеки посетител. Слуховете се носят с бързината на електричеството. Ето защо Даяна криела книгите върху заболяването си и не смеела да донесе в двореца записите от сеансите си по астрология. Нейната връзка с живота е телефонът, с който прекарва часове наред, приказвайки с приятели.

Даяна е заложник на съдбата, на собствения си имидж, тя е обвързана от уникални конституционни обстоятелства, свързани с положението й на принцеса на Уелс. И наистина клаустрофобията на кралския живот засилва страха й от затворени пространства. Установила го по време на скенерна снимка, която й правили миналата година. Като много други пациенти, се паникьосала, когато я затворили в скенера, и трябвало да й дават успокоително.

Сега Даяна изпраща ароматни свещи вместо благодарствени писма, защото се страхува да не би добронамерените й бележки да попаднат в лоши ръце. Тази зима, преди да тръгне на скиваканция в Австрия, агонизирала над въпроса, дали да не покани и Дейвид Уотърхаус. Присъствала на погребението на майка му през януари, успокоявала го и мислела, че една почивка ще му помогне да се възстанови. Но тъй като била виждана редовно в компанията му, се тревожела, че това може да се изтълкува погрешно и неговият живот незаслужено да бъде подложен на дребнав анализ. Така и не го поканила.

За Даяна паспортът към външния свят са нейните деца. Може да ги води на кино, на театър и на разходки в парка, без да става повод за враждебни коментари в пресата. Разбира се, това има и своите недостатъци. Когато завела децата си да гледат Джейсън Донован в един нашумял мюзикъл, в антракта трябвало да виси пред мъжката тоалетна.

Даяна трябва много внимателно да преценява своето поведение в обществото. Въпреки че съпругът й години наред успявал да държи личния си живот в сянка, тя е съвсем наясно, че дори и най-невинното й появяване с неангажиран мъж ще бъде на първа страница на вестниците и списанията.

Вътрешните й врагове са придворните служители, които наблюдават и преценяват всяка нейна стъпка. Докато била с майка си за три дни в Италия, я развеждал синът на домакините й Антонио Пецо. Сбогувайки се с него, импулсивно го целунала по бузата. Веднага я разкритикували за това, както и за одобрението, което изказала за поведението на Джон Мейджър по време на кризата в Залива. Бил съвсем човешки жест към трудното положение на новоназначения министър-председател, но личният секретар на кралицата сметнал, че съдържал политически елемент и можел да предизвика неблагоприятен коментар.

Дори и най-малкото отклонение от кралското поведение заслужава порицание. След една филмова премиера Даяна отишла на парти, където дълго разговаряла с Лайза Минели. На другата сутрин й казали, че подобни сбирки не се посещават. Резултатът от срещата обаче бил добър. Двете много си допаднали. Лайза Минели я запознала с трудния си живот и й разказала, че когато се чувства зле, си мисли за Даяна и това й помага. Трогателният разговор между двете изстрадали жени станал основа на добро приятелство.

Принцесата, която по природа е доверчива, вярва на малцина от кралското обкръжение. Сама отваря пощата си, връщайки се сутрин от басейна в Бъкингамския дворец — не разчита на внимателния филтър на персонала. Това си има и своите добри страни. Особено я трогнало едно писмо от бащата на момче, умиращо от СПИН. Последното му желание било да види Уелската принцеса. Бащата писал на Даяна през юни миналата година, без да се надява на отговор. След като прочела писмото, уредила младежът да отиде на среща на болни от СПИН, на която щяла да присъства и тя. Загриженият жест допринесъл мечтата на умиращото момче да се сбъдне. Но ако писмото трябвало да мине по каналния ред, семейството сигурно щяло да получи състрадателен отговор, написан от някоя придворна дама.

Нейното недоверие към персонала е толкова голямо, че при изпълнение на административните си задачи Даяна го елиминира. В последно време разчита на голямата си сестра Сара, с която през март тази година посетили Будапеща. Тя се консултира и с хора, несвързани пряко с кралската система, както и с група неофициални съветници, предпочели да останат анонимни. Те редактират речите й, съветват я по деликатни въпроси относно персонала и я предупреждават за евентуални трудности с медиите.

Именно защото се чувства чужда на кралската система, я привличат външните хора. Както казва Джеймс Гилби: „Разбира се много по-добре с тях, отколкото с хората в сиво, които са ангажирани със запазването на една остаряла според Даяна структура. Там има естествена конфронтация — опитват се да задържат нещо, от което тя иска да избяга“. Астрологът Феликс Лил отбелязва: „Даяна има висок дух и оптимизъм, който обаче е лесно победим. Управлявана от хора със силни характери, тя все още не е достатъчно самоуверена, да приеме системата“.

Даяна води объркващ, двойствен живот — публиката я обожава, а съпругът и семейството й я наблюдават подозрително и ревниво. Светът преценява, че е изтупала от праха старомодния имидж на дома Уиндзор, но в кралското семейство, където се разчита на контрол, дистанция и формалности, гледат на нея като на проблем и аутсайдер. Принцесата е емоционална, леко непочтителна и спонтанна. За строгата институция, от чиято корона виси огромният надпис „Не пипай“, Даяна е заплаха. Опитът я е научил да не й се доверява. Тя разбира, че кръвните връзки са най-силни. Затова нарочно пази дистанция от роднините си, като избягва конфронтацията и се заключва в кулата си от слонова кост. Това обаче се оказва нож с две остриета — не е успяла да си изгради мостовете, които са толкова важни в един затворен, корумпиран от семейна и длъжностна политика свят. Даяна има много малко съюзници в кралското семейство. „Аз не интимнича с тях и те — с мен.“

Въпреки че е израснала в Норфък и обича Шотландия, смята, че атмосферата в Балморал и Сандрингам изтощава напълно духа и жизнеността й. Тъкмо по време на семейни почивки булимията я атакува.

В центъра на кралското семейство е неумолимата тройка, състояща се от кралицата Майка и двете й дъщери — кралицата и принцеса Маргарет. Отношенията на Даяна с тези централни фигури са различни. Тя отделя много време за принцеса Маргарет, която е нейна съседка в Кенсингтън. За нея казва, че най-много й е помогнала да се аклиматизира към света на кралските особи. „Винаги съм обожавала Марго. Държи се чудесно с мен още от първия ден.“

Не толкова сърдечно е отношението й към кралицата Майка. Даяна гледа на дома й в Лондон — Кларънс Хаус — като на източник на отрицателни коментари за нея и майка й. Затова се държи на подозрителна дистанция от тази матриархална фигура и смята, че всичко, което тя организира, е високомерно и прекалено формално. Неблагоразположена към Даяна и майка й, кралицата Майка обаче упражнява огромно влияние върху принца на Уелс. От отношенията им на взаимно обожание Даяна е ефикасно изключена. Един приятел отбелязва: „Кралицата Майка вбива клин между Даяна и останалите и в резултат на това принцесата си намира всякакви извинения, за да я избягва“.

Отношенията на Даяна с кралицата са много по-приятелски. Това обаче се дължи на факта, че е омъжена за най-големия й син — бъдещия монарх. В началото била направо ужасена от свекърва си. Придържала се към формалните обреди — всеки път, когато се срещнели, се покланяла ниско, но иначе стояла на разстояние. По време на редките им разговори на четири очи относно разпадащия се брак, кралицата твърдяла, че упоритата булимия на снаха й била причина, а не следствие за затрудненията в брака й.

Смятала също, че нестабилният брак на Даяна и Чарлс я принуждава да се бави с оттеглянето си от трона. Естествено това не се харесва на принца, който няколко дни не разговарял с майка си след нейното коледно изявление през 1991 година, където заяви намерението си да служи на Обединеното кралство „още няколко години“. За мъж, който изпитва страхопочитание към майка си, това мълчание било истинска проява на гнева му. И отново за всичко обвинил принцесата. Докато се въртял из коридорите в Сандрингам, се оплаквал за състоянието на брака си на всеки, който бил готов да го изслуша. Даяна изтъкнала, че Чарлс вече бил абдикирал от трона, тъй като позволил на братята си, принцовете Андрю и Едуард да станат държавни съветници, тоест официални заместници на монарха, когато е с официална мисия в чужбина. Щом показвал безразличие към конституционните си задължения, попитала Даяна нежно, защо тогава майка му трябва да си отстъпва мястото?

През последните месеци кралицата и нейната снаха са в по-спокойни и сърдечни отношения. Миналата година на градинско увеселение Даяна била достатъчно уверена да се пошегува с черната шапка на свекърва си. Направила й комплимент, като добавила, че ще бъде добре дошла за някое погребение. При по-сериозни обстоятелства двете имали поверителни разговори за състоянието на принц Чарлс. Понякога кралицата споделяла, че той няма точно определена посока в живота и че поведението му е странно и погрешно. Не й убягнало и това, че синът й е също толкова нещастен, колкото и неговата съпруга.

Макар че смята монархията за институция, която се руши, Даяна дълбоко уважава начина, по който кралицата се е държала през последните четиридесет години. Колкото и да й се искало да напусне Чарлс, Даяна подчертавала: „Никога няма да Ви разочаровам“. Един задушен юлски следобед миналата година, преди да тръгне на градинско увеселение, приятелка й предложила да си вземе ветрило. Отказала, добавяйки: „Не мога да го сторя. Моята свекърва ще стои там с чантата и ръкавиците си, обута с чорапи“. Така изразила възхищението си от умението на кралицата, независимо от обстоятелствата, да контролира положението.

Принцесата обаче трябвало да се приспособява и към други подмолни течения в кралското семейство. Макар че е в приятелски отношения със свекъра си, принц Филип, когото смята за самотник, осъзнава, че Чарлс се смущава от баща си и признава, че отношенията с най-големия му син са „сложни, много сложни“. Чарлс копнее да бъде потупан по гърба от баща си, докато принц Филип иска синът му по-често да се консултира с него и да признава приноса му към обществените дискусии. Измъчва се от факта, че именно той е сложил началото на дискусията за околната среда, а аплодисментите е обрал Чарлс.

Даяна е в приятелски отношения и със зълва си, дъщерята на кралицата. Възхищава се от усилията, които принцеса Ана полага за Фонда за спасяване на децата, на който е президент. Но макар че децата им играят заедно, Даяна никога не би и помислила да се довери на принцесата, да й телефонира или да я покани на обяд. Тя се радва, когато я вижда на семейните сбирки, но както и с другите членове на семейството, между двете винаги има дистанция. Даяна е аутсайдер по природа; Ана е родена в кралско семейство.

Конфронтацията в Балморал миналата година разкрива на каква изолация е подложена принцесата на Уелс и херцогинята на Йорк. Даяна обяснила на семейството колко трудно било за Фърги да живее там и помолила кралицата да й даде по-голяма свобода, тъй като търпението на Фърги било почти изчерпано. Не след дълго Фърги казала на свои приятели, че това лято е посетила Балморал за последен път. И удържала на думата си. Осем месеца по-късно е обявена официалната раздяла на херцога и херцогинята на Йорк.

През годините Даяна наблюдавала със съчувствие как медиите мачкат Фърги, как кралската система я смазва и постепенно потъпква духа й. Понякога обърканото поведение на херцогинята напомняло не толкова имитация на изкуство, колкото имитация на сатира. Докато критикували дрехите й, зле подбраните й приятели и майчинските й инстинкти, тя търсела астролози, ясновидци, гледайки на карти и други подобни, за да й помагат да си проправя път в дворцовия лабиринт. Имало дни, в които през няколко часа й правели хороскоп, а тя се опитвала да живее с предсказанията, непостоянният й дух търсел да се хване за всяко късче утеха.

За жена, свикнала да взема самолети така, както другите хора вземат такси, клаустрофобията на кралския свят била непоносима за Фърги. През август нейните ясновидци казали, че ще претърпи катастрофа с някаква кола, през септември предрекли раждане в семейството, което ще доведе до криза. Сочели дати, но дори когато те отминавали, без да се случи нищо, херцогинята не се отказвала от оракулите си. До ноември се говорело, че ще има и смърт. Даяна се приготвяла да прекара Коледа в Сандрингам, когато била предупредена от Фърги, че между нея и принц Чарлс ще се разрази скандал, при който той ще иска да си отиде, но кралицата ще го спре.

Така херцогинята увещавала Даяна да напусне кралското семейство. Тази покана може да е била добре дошла за жена в невъзможното положение на Даяна, но тя вече се била научила да вярва само на себе си.

Най-накрая през март 1992 година херцогинята на Йорк решила да се раздели официално с херцога на Йорк и да напусне кралското семейство. Даяна наблюдавала ожесточеното срутване на брака на приятелката си с тъга и тревога. Видяла отблизо как придворните служители могат много бързо да се обърнат срещу нея самата. Те подло атакували херцогинята, обвинявали я, че се държи непристойно, и цитирали всички случаи, когато се опитвала да се облагодетелства за сметка на кралската институция. Дори твърдели, че е наела специална фирма, която да популяризира напускането й. Както казал един кореспондент на Би Би Си: „В Бъкингам са наточили ножовете за херцогинята“. Такава била предварителната представа, която Даяна получила за онова, което трябвало да изтърпи, ако поеме по същия път.