Джули Джеймс
Сватбена лудост (17)

17

В седем и половина сутринта телефонът на Вон го стресна и извади от дълбокия сън. Главата му рязко подскочи върху възглавницата и той премига, ориентирайки се в обстановката. Това не бе неговата къща. И това легло не бе неговото.

Беше в леглото на Сидни.

Пистолетът му бе на нощната масичка.

Една червенокоса глава лежеше върху гърдите му. Тя се завъртя с недоволен звук и покри главата си с възглавницата. Няколко вълни червена коса покриха голите рамене и гърба й. Очевидно не беше чучулига и не обичаше да става рано.

В интерес на истината, точно в момента Вон също не искаше да става рано. Обикновено ставаше в седем и половина сутринта. Но както подсказваше голотата на сексапилната червенокоска до него, беше имал дълга и тежка нощ.

Той грабна телефона от нощната масичка и видя, че се обажда Кейд.

— Да — отговори, а гласът му все още бе дрезгав от съня.

Тонът на приятеля му бе лукав и закачлив.

— Ами да, но аз и Хъксли стоим пред къщата ти и се чудим къде си.

— Звучи като в шпионски филм. Вие следите ли ме?

Вниманието на Вон моментално се прехвърли към Сидни, която се размърда до него, а чаршафът разкри привлекателната извивка на сладкото й дупе. Хмм.

Гласът на най-добрия му приятел прекъсна течението на мисълта му.

— Ако приемем, че липсващия ги задник за тренировката означава следене, значи те следим.

Тренировката. Вярно бе!

По дяволите. Беше забравил напълно.

Вон стана от леглото, осъзнавайки, че тримата бяха изместили днешната тренировка за по-рано, защото Кейд имаше планове да ходи с приятелката си до морето по-късно същия следобед.

— Съжалявам, човече, напълно забравих за тази промяна. Ще бъда при вас след десет минути. — Той затвори телефона, докато Сидни се обърна и му отправи една ленива неделна усмивка.

Но всъщност, като помисли малко, би могъл да зареже тренировката и…

Вон пропъди греховната мисъл от главата си. Той имаше планове, приятелите му го чакаха, и освен това… никога след любовна нощ не си позволяваше дълги и мързеливи неделни сутрини. Това започваше да прилича на нещо… прекалено семейно. Все едно бяха двойка.

— Спешен случай във ФБР? — попита тя, като сложи ръка под главата си, докато го гледаше как се облича забързано.

Той поклати отрицателно глава.

— Не. Бях забравил, че ще тренирам с приятелите си. Днес ще плуваме един час и ще тичаме тридесет минути.

— Колко забавно. Аз пък, от своя страна, ще спя още един час, а след това ще плувам тридесет минути във ваната. — Тя се усмихна доволно и изведнъж замръзна, сякаш се сети за нещо. — Почакай… Колата на Саймън все още е отпред, нали? Снощи забравих за това. Ако дойде да си я вземе по-рано, ще види, че твоята е тук и ще разбере, че си при мен.

Вон знаеше, че при тези обстоятелства, щеше да получи съобщение от брат си: Здрасти, брато, аз съм пред къщата на Сидни, а ти очевидно си вътре. Да имаш нещо дами кажеш? Затова прекоси коридора до спалнята за гости, за да провери.

Надникна през прозореца и видя, че колата на Саймън все още стои паркирана до тротоара. Чисто.

Той се върна в спалнята, където тя седеше с чаршаф, увит около нея.

— Колата му все още е отвън. В безопасност сме.

Тя въздъхна.

— Леле! Не ми се иска да обяснявам… знаеш за какво. — Тя посочи него и себе си.

— Мразя да те прекъсвам, но мисля, че моят брат и твоята сестра вероятно се досещат, че ти и аз правим… това.

— Да, но не заедно. — Тя го наблюдавате как взема значката, пистолета и кобура от нощната масичка и ги слага на местата им.

— Забелязах, че често зяпаш пищова ми — подразни я той.

Тя му хвърли суров поглед.

— Не зяпам пищова ти. Просто никога досега близо до мен не е имало човек с оръжие. — Чаршафът се плъзна и разкри една изкусителна гръд е розово зърно.

Програмата ни е тринадесет седмици — замисли се Вон. Една пропусната тренировка няма да е кои знае колко голяма загуба.

— Е, нали каза, че си тръгваш? — попита го тя.

Той премига, прогонвайки мисълта. Пристъпи към леглото, несигурен дали беше развеселен или обиден от прямотата й. А може би и двете.

— Не бързай да получиш всичко наведнъж, Синклер. — Наведе се да я целуне по челото, сетне се обърна да върви.

Гласът й го спря на прага на вратата.

— Вон!

Той погледна през рамо.

— Кажи на другото си „аз“, да внимава в понеделник през нощта, когато се мотае в онези тъмни алеи.

Нещо в гърдите му се стегна. Значи тя помнеше. И се тревожеше за него.

— Непременно.

 

 

Вон намери свободно място на половин пресечка от своя апартамент, паркира и събра смелост да се сблъска с неизбежното. Кейд и Хъксли чакаха пред сградата, велосипедите им бяха на алеята, тъй като бяха планирали след тренировка да изминат на колела пътя до фитнеса в сградата на ФБР.

Двамата забелязаха Вон, докато се приближаваше към тях с измачканите си дрехи и безобразно рошава коса.

— Добре поне, че не идваш от кумата — подметка Кейд с усмивка.

— Е, не съвсем… — започна да шикалкави той.

Очите на Кейд се уголемиха.

— Спал си с кумата?

— Казва се Сидни. — Вон отключи външната врата на сградата.

Хъксли и Кейд го последваха по стълбите към втория етаж.

— О, момко, какви ги вършиш? Надявах се, че си с готината хостеса от мексиканския ресторант преди две вечери.

Вон погледна изненадано през рамо.

— Каква хостеса?

Хъксли се обърна загрижено към Кейд.

— Работата става сериозна.

— Нищо не става сериозно — извика категорично Вон. Като ги въведе в апартамента си и хвърли ключовете на плота. — И защо ме разпитвате, Хъкс? — Партньорът му бе доста по-напреднал от него в романтичните отношения и почти бе готов да се сгоди с приятелката си, като се има предвид колко скоро заживяха заедно. Но обикновено откликваше на неговите безбройни авантюри с подсмихване и няколко саркастични забележки.

— Защото мисля, че не е добра идея да се обвържеш със сестрата на бъдещата съпруга на брат си — отвърна сухо Хъксли.

Вон се присмя.

— Но ние не сме обвързани! — Тъй като Кейд и Хъксли вдигнаха вежди, продължи: — Добре де, може би за малко се свързахме, само за една нощ. Все пак сме възрастни хора. Можем да се контролираме.

— Семействата ви са свързани. Ти ще се срещаш с тази жена през останалата част от живота си, дори и след като тази любовна закачка свърши. — Хъксли посочи с ръка брадясалото, изморено и недоспало лице на Вон. — Ситуацията без съмнение ще се усложни.

Вон грабна едно блокче шоколад от бюфета.

— Слушайте какво, снощи една сексапилна, умна и интелигентна жена ми каза, че иска да ме използва за секс. Това не е усложнена ситуация! Това е страхотна и възхитителна ситуация.

— Секси и умна? Май някой се е влюбил — допълни Кейд.

Боже, тези момчета се бъркаха в личния му живот.

— Аз бях ли досаден, когато вие двамата бяхте ергени?

— Ужасно досаден — отговориха едновременно Кейд и Хъксли без колебание.

Добре, стига. Обстоятелствата между него и Сидни бяха съвсем различни. Вон отвори бутилка вода, за да прокара шоколада.

— Вижте, разбирам, че вие, момчета, сте затънали безнадеждно и дълбоко във връзките си и вследствие на това сте блокирали онази част от мозъците си, която използвахте при подобни безобидни игрички. — Той направи пауза. — Освен теб, Хъкс. Ти винаги си държал твоите подвизи в тази област в пълна тайна.

Партньорът му го изгледа гневно.

— Работата е там, че аз съм много добър в тази област — продължи Вон. — Сидни съвсем ясно и без никакви колебания уточни, че това е необвързваща нощ. Това е моята територия, господа. Това трябва да ви е ясно.

Той тръгна по коридора към спалнята си, за да се преоблече.

— Ще провериш ли дали вече не ти е пратила съобщение? — извика след него Кейд. Вон поклати глава.

Стига! Всички прекалено много се месеха в личния му живот.